Ясно е, че маркетинг отделите използват добре изглеждащи хора, за да продават всякакъв тип продукти, включително и класическа музика.
Отбелязва го и водещата на Woman's Hour по радио BBC Джени Мъри, която тази седмица заяви: „В класиката най-добре приетите жени са тези, които се водят от старата максима, че сексът продава".
Цигуларката Никола Бенедети е една от музикантките, които Джени посочва като пример. Бенедети наистина сама си признава как е използвала сексапила си, за да пробие.
Въпреки това, изпод блясъка (или псевдо-блясъка) на маркетинговите кампании и предизвикателните разголени снимки съществува друга истина за променящите се сексуални нагласи в музиката. Не че съвсем не може да се говори за мъжка доминация, но тя е все по-слабо изразена.
Диригентите с нежна ръка
Достатъчно е да погледнем състава на британските оркестри, в които жените са все повече във всички секции. В младежките оркестри на Англия и Шотландия също ще намерим приблизително еднакъв процент на момчета и момичета.
Падна и последният бастион на мъжката доминация - диригентският стол. И то далеч не е само благодарение на Марин Алсоп, станала първата жена-диригент в заключителната концертна вечер на прочутия фестивал Proms.
Навсякъде по света се изявяват повече диригентки от когато и да било преди. Примери са дами като Симоне Йънг, Джулия Джоунс, Джесика Котис и Сузана Мялки.
Наистина, на музикантската общност й отне твърде много време да преодолее предразсъдъците и наистина, все още има много такива за преодоляване, за да могат жените да бъдат допуснати до върховете в професията. Но промяната се случва и е пред очите ни.
Неуместна мачовщина
Има и още нещо, една рядко признавана културна истина, която може и да обясни противните прояви на сексизъм в света на музиката. Много музиканти от предишните поколения чувстваха нужда да се правят на мачовци именно защото музиката въобще не е мачовска дисциплина.
Да бъдеш класически музикант е нещо, което те оформя по особен начин още в подрастваща възраст. Мнозина имат нужда да компенсират, като играят ролята на пълен с тестостерон пещерняк.
Разбира се, такова поведение е само фасада и точно затова феминизацията на класическата музика е толкова позитивно явление и за двата пола.
Така твърдеше и големият диригент Колин Дейвис, когато се завърна в Лондонския симфоничен оркестър в средата на 90-те: вместо свадливото, грубовато и лъхащо на бира войнство, което беше оставил, той завари по-гъвкав и лесен за работа екип. Дейвис го отдаде точно на по-големия брой жени в оркестъра.
Което пък от своя страна задейства други вредни стереотипи, но поне подсказва, че равенството между половете може да промени много неща в музиката - към по-добро.
