От 26 юни до 4 юли площадът пред "Александър Невски" няма да е същият. Всъщност - площад няма. Пред входа на катедралния храм са оформени стабилни заграждения. Този път обаче те не са предназначени за предпазване на любимите депутати от народния гняв, както беше цяла година.
Зад тях сега се крие огромният декор за постановката на руската класическа опера от Модест Мусоргски - "Борис Годунов".
26 юни, вечерта: генерална репетиция
По огромната тъмна сцена са засадени брези и са опънати алени релси. Подът на сцената е обсипан с клонки. Оркестърът е разположен вътре в сцената. Чува се тропот и цвилене на коне. Телевизионните екипи, сред които и този на БНТ - медиен партньор на събитието, се подготвят за запис. Започва генералната репетиция за постановката на руската класическа опера.
Академик - маестро Пламен Карталов - директор на Софийската опера и балет и режисьор на представлението, е използвал 1700 кв. м площ пред храм-паметник "Александър Невски" в столицата, за да разположи декорите на операта.
Броят на певците и статистите е огромен. Местата, обособени за публиката са около 1500
Оркестърът, който ще свири на датите 27, 28 и 29 юни от 21 часа се състои изцяло от българи, но е ръководен от руснака Константин Чудовски - главен диригент на филхармонията в Сантяго де Чили. На датите 3 и 4 юли диригент ще бъде Борис Спасов.
Представлението започва с няколкоминутен запис на дълбокия бас на Борис Христов. С това се отдава почит към 100-годишнината от рождението на великия оперен изпълнител, чиито най-прочути изпълнения са именно в "Борис Годунов". Дигитални надписи на български и на английски превеждат либретото, което се пее на руски.
Постановката е замислена и като празненство по случай 90-годишнината от освещаването на катедралния храм "Александър Невски". Също така тя почита 85-годишнината от рождението на Николай Гяуров и паметта на неотдавна напусналия този свят Никола Гюзелев. Всички тези оперни певци са известни с изпълненията си именно в "Борис Годунов" .
Браво за размаха, внимание с посланието
Всичко би било отлично и бихме могли да се гордеем с мащаба на тази постановка, ако не беше едно сериозно "но"... Поставен пред българския храм "Александър Невски", "Борис Годунов" действа доста объркващо върху непредубедения български зрител.
В крайна сметка от входа на "Александър Невски" на големи църковни празници обикновено излиза българският патриарх. В постановката, при сцената с короноването на царя, от храма излиза руският духовен водач.
Патриаршеската свита хвали Господ, както е по либрето, но границата между изкуство и истина вече е размита и то към не особено приятен, да не кажем обиден за българската народност ефект.
Да, храмът като декор на представлението е интересно решение, но това е твърде реален български символ, който е вкаран директно в руската опера. Да не говорим за факта, че въпреки всичко друго, операта още на ниво замисъл има своите велико-руски и имперски елементи.
Твърде много религия
Нека не забравяме, че все пак "Александър Невски" е катедрален храм на Българската православна църква, а не на руската. Макар Александър Невски да е патрон на император Александър II, което би трябвало да прави сградата символ на българската благодарност към освободителите от турско робство, това не прави храма руски.
Доста изнервящо е и засиленото присъствие на православни декори. Иконите са толкова големи, че поставени в обстановката на храмовия площад, също премахват нужното усещане за граница между реалност и изкуство.
Представлението с масирано имперско руско звучене "Борис Годунов" е финансирано от Столичната програма "Култура" на Столична община и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за европейска столица на културата 2019.
Затова нека подчертаем "европейска" дебело и да се подготвим добре емоционално, когато отиваме да гледаме постановката.
