Годината е 1996 и на европейката музикална рок-сцена доминира бритпопът. Blur и Oasis са навсякъде, а историите за съперничеството им красят таблоиди и телевизионни екрани. Освен тях две други групи - Radiohead и Manic Street Preachers - се помотват със завидна известност и натрупани суперлативи от фенове и критици.
В същата тази година двама младежи, колежани в лондонски университет и най-добри приятели, решават да основат своя рок група. Имената им са Кристофър Мартин и Джонатан Бъкланд, а групата впоследствие се сдобива с още двама члена и името Coldplay.
Миналата седмица те пуснаха петия си студиен албум Mylo Xyloto, оглавиха класациите във всички страни с iTunes, поставяйки рекорд, и си спечелиха почти мигновена възхвала от по-голямата част от музикалните медии. А с възхвалата и цифрите от продажбите се разнесе отново онова дружно припяване навред: „Ето ги и новите U2".
Същото това припяване някога беше едва доловим шепот на фенове, докато през изминалите няколко години той набра такава мощ, че в момента е по-скоро резонно твърдение, а не „иска ми се" коментарче. Едно нещо обаче куца в цялата работа и винаги ще ми пречи да асимилирам етикета „новите U2". Боно и компания никога не са били известни с множество съдебни искове за плагиатство срещу тях. А и никога не са се възползвали от нечии връзки в бизнеса.
Сигурно смятате, че това е мнение на човек, който принципно недолюбва Coldplay. Наистина не бих ги сложила в Топ 10 класацията си на любими съвременни инди музикални групи, но пък новият им албум бих го поставила в личния си топ 5 за годината. Към музиката им отношението ми претърпя своеобразна еволюция, доста прилична на тази, през която и те като група преминаха.
Когато пробиха на музикалния пазар, Coldplay звучаха като по-малкото братче на Travis -меланхолични, полуакустични мелодии, минорно настроение в текстовете и британска сивота. Същата онази, която Travis бяха заимствали малко по-рано от Radiohead (правейки я по-достъпна за по-широка публика) и Manic Street Preachers (опростявайки малко текстовете).
Албумът Parachutes, при все леко деривативен, прикова вниманието с хита Yellow. Да, звукът беше доста Travis, но и малък набор групи бяха написали песен с толкова универсален чар. Вторият албум A rush of Blood to the Head маркира по-голямо задълбочаване и заиграване на Coldplay със звука на Radiohead (предполагам, дължащо се на факта, че звездата на Travis вече беше започнала малко да позалязва).
И тогава събитието се случи! Американската актриса Гуинет Полтроу започна връзка с Мартин и сложи началото на причудлива нишка от събития. С нейната поява (която съвпадна с пускането на втория им албум) Coldplay вселената се разду до немай къде - и всичко тръгна от няколко статии в People, предимно фокусиращи се върху „новото гадже на мис Полтроу".
Същата година хората изведнъж съзряха колко „специфично и интересно" звучене притежава групата, а присъствието им по светски събития започна да съперничи на поп звезди от калибъра на Бритни Спиърс и Кристина Агилера. Може и да не беше твърде „инди рок", но изглежда момчетата бяха твърдо решени да се възползват от вниманието.
Разбира се, впоследствие Мартин сключи (предполагаемо) щастлив брак с Гуинет и докато тя се оттегли малко от филмовата сцена след като роди, той и компания спуснаха набързо скроения X&Y, който за малко да им коства реномето. Истината е, че албумът не е лош, а по-скоро хаотичен, нескопосано имитиращ всяка една група от периода и категорично ненужно дълъг. Поне съдържа доста добрата Fix You, та сме склонни да му простим съществуването. Начинът, по който беше приет, обаче, смути групата и последва дълга пауза. Пауза, през която изглежда доста неща се смениха за групата. Или поне, съдейки по резултатите след завръщането им, разни сфери от ценностната им система са били пожертвани в името на успеха.
През 2008 след продължително отсъствие Coldplay решиха, че от всички групи и изпълнители, на които бяха подражавали през годините, най-удачно е да се спрат на U2. За да се доближат максимално до идолите си, британците бяха подбрали да работят с Брайън Ино, едната половинка от култовото дуо Ино/ Ланоа, стоящо зад всеки култов U2 запис. Резултатът - Viva La Vida or Death & All His Friends - е леко озадачаващ. При изпълненията на живо ясно личи, че Мартин е създал доста песни, чието качество е такова, че го затруднява значително при изпълнението им на сцена.
С две думи - песните покриват твърде много диапазона на Боно и твърде малко този на Мартин.
Албумът и хитът Viva la Vida бяха приети радушно, с фанфари на критика и публика. И като че ли от нищото изникна онзи небезизвестен съдебен иск срещу групата, който съвпадна с първия им интернационален супер успех. Именно сингълът Viva la Vida се оказа брутално гепен, а творческата репутация на Мартин беше подложена на първи значителен удар. Цялата суматоха около предявения иск потенциално щеше да помрачи шансовете на песента за Грами, тъй като ситуацията се разигра в периода преди наградите. Драмата беше решена извънсъдебно (изглежда първоначалният източник най-накрая е бил уважен парично) и повечето хора сметнаха, че Viva-та е аут откъм отличия. Но суперлативите за песента в пресата сякаш удавиха информацията за плагиатство, а и твърде малко хора в световен мащаб се занимават с интелектуален труд, за да се възмущават прекомерно от подобни кражби. Изумителното беше, че като подарък за интелектуалната кражба групата получи и отличието Грами за най-добра песен на годината, сякаш самата музикална академия поощри деянието.
После британците обраха нечий клип, друга мелодия и т.н. продължавайки да жънат успех, прибавяйки нови и нови отличия, а етикетът "новите U2" вече блестеше по-ярко от всякога. И така до тази година, когато Coldplay пуснаха първия си "концептуален" албум.
Концепцията, ползвана от почти всяка по-известна британска група, съдържа лайтмотива за ъндърграунд бунт в общество, стегнато от невидима зловредна сила, или още по темата 1984 на Оруел. Mylo Xyloto, което е наистина яко заглавие (колкото и да е твърде вдъхновено от Zennyata Modatta на The Police) е ко-написано и продуцирано отново от Ино. А за да е пълна илюзията за U2 този път за принос към проекта е поканен и фотографът Антън Корбин, автор на всички успешни албумни и сингъл корици на U2, който наскоро засне специален концерт за групата в Мадрид.
Истината е, че албумът е солиден и съдържа няколко изумително силни песни. Лошото е, че Мартин отново е присвоил мотиви от чужда песен за дуета си с Риана - Princess of China. И сега отново имаме съдебен иск, който предполагам отново ще бъде решен извънсъдебно и хората като цяло ще предпочетат да се спрат на това колко як е албума, а не на морала на групата.
Признавам, че моралът е ценност твърде девалвирана в днешно време - и надали трябва да бъде търсена в порочна среда като шоубизнеса. Признавам също, че това, което е от значение най-вече, е музиката. Но... новите U2!? U2 са известни с факта, че са автори, които наистина се вдъхновяват от колеги, но не крадат, защото знаят, че могат да създават.
Плагиатството нарежда Мартин до поп изпълнители като Бейонсе и Лиона Люис, а не до рок гиганти. Иначе Mylo-то е наистина супер албум. Но ми е трудно и мъчно да го слушам без да се сещам за такива работи.
А на мен ми се дослуша Миро Коя песен на Колдплей той беше откраднал?
Ами аз повече харесвам Coldplay от U2, и то не заради мис Полтроу, а защото песните им са изключителни.
Честно казано...т'ва си е чиста проба хейтърски материал. В крайна сметка всичко опира до това докосва ли те музиката им, кара ли те да подскачаш или пък да плачеш... ...тотално назад ми е кой им е продуцент, кой им е снимал концерта (макар че Корбин е най-добрият избор), за кого е женен Крис Мартин и т.н. Не ми пука даже за съдебните искове (btw той е само един...на Сатриани). Всъщност се оказа (поне за мен), че даже парчето с Риана ми хареса...
Поздравления за страхотната статия. Тук ми се ще да се спра, но това финално изреченийце: „Но ми е трудно и мъчно да го слушам без да се сещам за такива работи” - ето го ключовото в статията. Там е и онова, заради което директно казвам: не е в плагиатството работата, трудно е, заради липсата на собствен стил. Две песни, три песни, пет песни нека са, стил собствен не създават, може да са някаква индиция, съвсем евентуално и то. Лед Цепелин /аз ги наричам гальовно Зеп/ крадоха от Уили Диксън до припадък, обаче имаха вокала на Плант, китарата на Пейдж и чудовището Бонъм на барабананите – крадоха със стил, техен стил, добавяха, дообогатяваха и в крайна сметка – твориха, изпълниха си краденото като свое. И Knockin on the heavens door не е на Гънс, обаче те и придадоха друго звучене и това звучене не е обидно за гениалното човече Дилън /половината рок-свят има по нещо неговичко/, ама имаха двигателят Аксел /с мазната косица/ и Гибсъна на Слаш. Любимата ми група има в свои изпълнения поне десетина /повече са, ама все пак говоря за любимата група/ парчета, които изобщо не са техни, ама, ей Богу, никой не може да вие като Бон, нито пък съм чувала някъде нещо, което да се доближава до гения на Ангъс – да, за AC/DC иде реч. И за Ред Хот казваха, че били супер къмършъл, но трябва да си абсолютен профан, че да не оцениш Фрушианте. Сега за Боно, Ди Едж и компания и онез момчета от Coldplay – не илюзия, те алюзия за U2 не са и никога няма да бъъъъъдат - ). Щото ирландските ни приятели са преди всичко творци, което и Вие казвате в статията. Създават, обогатяват, провокират, не бягат нито от ежедневното, нито от най-глобалното и с такава лекота го правят, че съвсем спокойно можем да отминем No line on the horizon и да чакаме другото, новото /което като нищо може да е собствена версия на добре забравено старо и пак да е ново/, поредното пречупване на средата през тяхната си призма. Рок музиката не е за момченца, тя е за индивиди с характери. Те търсят, създават, рушат /понякога/, пропадат, стават, но го правят със собствен подход и поглед, не защото са нечии гаджета или са били хванати с малко тревица. И краденето е позволено /в егоистично-музикален смисъл/, даже понякога е полезно, но само като е със стил. Собствен. И още веднъж: харесвам честната, искрена позиция в статията. Хубаво е да Ви чете човек. П.п. Скоро разбрах, че на българския книжен пазар „Листопад” държала първо място в класацията по продажби вече намколко си време. Но това не ме кара да мисля, че е по-велика книга от „Изкуството да сготвим набързо”.
Статията е с доста добри аналитични свойства. Не я намирам за хейтърска. Има един момент, че младите поколения, не разпознават таланта, на който са стъпили новите „творци” и харесват новите. А ако все пак открият прилики – не им пука. Ах, как не харесвам Лейди Гага, но… това е… децата ми ще слушат още по-голям травестит един ден, а аз ще цъкам с език
Всеки който изкарва много пари в някои държави, в един момент се намира кой да го съди и да иска обезщетение. Дали ще е за плагиатство или за друго, все ще се намери за какво. http://www.youtube.com/watch?v=1G4isv_Fylg&ob=av2e
Наистина добра група Колко успеха им е въпрос на плагиатство, трудно може да се докаже. За песента Viva la Vida (конкретно), човекът, който претеднира,че са му взели част от песента...има и друго такова обвинение към друга група ( за друга песен)...Много пордуктивен ще дойде този тип
кир-чо, има съд, да. но има и "реклама", имидж, който се гради и руши и т.н. все неща сложни за тебе. а междудругото точно боно беше казал за лейди гага, че е човек с изключителен талант. не знам кво тука некви "миски" на по 40 години са тръгнали да правят анализи. осъзнайте се и спрете с простотиите. да пробиеш точно в оня вълчи шоубизнес, не е лека работа. аре като е толкоз лесно с "плагиатстване" - ходи пробий ТИ.
ФолънЬО, ти правиш ли разлика между талант и продукт? Нека ти подскажа - единият стои на сцената, а другото е просто извратената фантазия на някого? Да ти дам и др. пример: В Бг има едно проектче с мноооого големи прашки, ама к'во ако утре Боно каже, че е супер и аз да взема да го послушам, а може и да видя някой клип - въх, недей Приятно слушане
баси изродите. аз се чудя от къде ми е позната viva la vida. http://www.youtube.com/watch?v=CMcjXo8ZuqE винаги съм смятал, че coldplay са абсолютно измислена група, но чак такова нещо не бях очаквал.
някой долу ми говори за гънс. вие разлика между кавър и кражба правите ли ? и колко групи имат звученето на гънс искам да питам. те създадоха нов стил. а като колдплей ги има на конвеир. нямат нищо общо нещата.
Винаги съм смятал, че Колдплей са ужасни плагиати, радвам се, че мнението ми се затвърждава и от посочените дела за плагиатство срещу тях! Нищо лично против момчетата, просто копирането им е в повече, нямат нито изграден собствен стил /мешавица от копиране и плагиатстване би било добро попадение като вариант ... /, нито имат собствена визия като послания, нито нищо ... И въпреки, че съм слушал всичките им албуми и харесвам определени песни смятам, че нито имат интересни идеи, нито имат оригинална мисъл и музикалност, само копират и плагиатстват чужди идеи и т.н. ...
Не прочетох цялата статия, защото ме отегчи бързо. Но успях да схвана, че авторът просто не харесва Колдплей и много иска всички да разберат това. Еми добре, то и аз не ги харесвам, но ще се огранича с този коментар и няма да пиша никому ненужен материал...
Елементарна статия с определено хейтърско мислене.Не разбрах защо трябва да има "новите" U2???????U2 са си U2.Уникални и любими.Coldplay са си Coldplay,и нямат нищо общо с U2,Travis,Radiohed и т.н........Всички сравнения са напълно неуместни и неадекватни,а да кажеш за някой че плагиатства трябва да имаш доказателства.Тези неща се решават по съдебен ред и докато няма някой осъден за плагиатство всички приказки и статийки от подобен род като тази са меко казано смешни........Мойте съболезнования на автора,подобна статия би отивала на някое "жълто" издание,но дори и там не си позволяват да сравняват напълно несъвместими групи
Problema e che bulgarin ne moje da si pozvoli da govori za elita vav britpop muzikata za poslednite 10godini az ne moga da kaja che sum mnogo navutre v tozi stil muzika kato toi e neobqten a i anglichanite mogat da budat dosta izvrateni kogato poiskat da budat razbrani samo ot samishlenicite si . Tova e grupata s koqto izrastnahme zaedno - az v jivota ,a te v muzikata i smqtam che u2 koito zvuchat ednakvo vav vsqka edna pesen i bono pravi cqlata simbioza oshte ot sazdavaneto na grupata ne mogat da se merqt sas grupa koqto e v drugo vreme i sledva savsem drug nachin na izrazqvane ... hlapacite ot coldplay koito ne ostarqvat sas chicho ti bono koito e tolkova vliqtelen che si pieshe chai sas papata(RIP).... A bulgaria e strana koqto moje da priznae velichieto na tazi grupa vmesto da izhvurlq omrazata i prez internet , a ne samo prez balkona na panelniqt si blok... P.S otnachalo kogato procehtoh statiqta bqh shokiran i mi trqbvashe vreme da se osaznaq za da napisha otgovor koito da kaja . Live your life dude and search the good in life