Прелитат високо и надалеко
Скачат и се смеят и сълзи се леят
Всичките юнаци, те са най-добрите
Смели във игрите, силни във душите
Можеше ли такъв победоносен текст да ни донесе достойно класиране на Евровизия за втори път, откакто участваме в конкурса?
Оказа се, че не. Пък и то как да очакваме чужденците да го разберат? На повечето от тях лириките сигурно им звучат като нещо екзотично, но напълно непонятно. Недооценени от жури и зрители останаха и фолклорните мотиви в модерна опаковка - отличителната черта на нашите представители Елица Тодорова и Стоян Янкулов, които този път не успяха да докарат страната ни до финал.
Двамата отпаднаха още на полуфинала, след като, заедно с фолклорна формация "Драгостин фолк" и рапъра Венци, представиха доста добре едно парче с особено спорни качества.
Важното е обаче, че няма причина нито да ги жалим, нито да недоволстваме от тях. Тъкмо напротив, съвсем спокойно можем да се гордеем с българския дует и да го поздравим за представянето в Малмьо.
Изпълнението на нашата песен "Само шампиони" беше много добро, а хореографията беше взривна и запомняща се, затова и успя да създаде страхотно настроение.
Подкрепени от певиците от "Драгостик фолк" и атрактивен гайдар, Елица и Стунджи отново разгърнаха уменията си върху барабани, разположени в хоризонтални и вертикални позиции. Към края те пристъпиха към предната част на сцената, където Елица затанцува ръченица боса, а Стоян й акомпанираше на тъпан.
Изглеждаше, че публиката ги приема отлично и в това нямаше нищо чудно. Нашите несъмнено измъкнаха максимума от „Само шампиони", а Елица пя страшно убедително.
Проблемът беше в самата песен
Основният мотив отново Елица и Стунджи да ни представят на Евровизия беше, че те единствени от българските участници дотук постигнаха нещо в конкурса. През 2007 г. дуетът ни класира на пето място от 42 страни с песента „Вода".
Тогава те отново бяха смели, оригинални и уверени, а пък и състезанието се решаваше единствено от зрителски вот, а не както сега с участието и на жури.
Но за разлика от „Вода", „Само шампиони" е твърде монотонна и шаблонна, за да разгърне потенциала на Елица и Стунджи.
А по крайно непонятни причини текстът наподобява скандиране на футболна агитка. „По-добре да бяхме пратили в Малмьо „Нашта система 4-4-2", заядоха се някои скептици по форумите още преди снощния полуфинал.
Но в първите часове след отпадането на нашите, реакциите на българите в социалните мрежи бяха положителни спрямо Елица и Стунджи и гневни спрямо Евровизия. Преобладава мнението, че това е била поредната несправедливост към България в едно състезание, решавано от мъглява смесица между зрителски вот и предпочитания на журито.
Няма причина да страдаме
България продължава да е в периферията на този конкурс и да участва на олимпийския принцип, но добрата новина е, че това не бива да ни трогва особено.
Не е трудно да се забележи, че в последните години Евровизия деградираше с всяко поредно издание. Музиката се изместваше на все по-заден план и беше сведена до паразитен шум, на чийто фон певците разгръщат морално остарелите си послания.
Само че сега нашите изглеждаха на добро ниво при една от по-силните години на Евровизия. Наистина песните все още са в голямата си част посредствени, но певците са добре подготвени и в хореографиите им често има интересни и запомнящи се неща. Тъй че конкуренцията никак не е за подценяване.
Ако държим да се оплачем от нещо, то това са опитите на певците да се оплитат във всякакви възможни каузи и да се подмазват на определени групи, за да привлекат вота им.
Например снощи финландката Криста Сигфридс подкрепи гей браковете с песента си Marry Me, а накрая на изпълнението се целуна с една от танцьорките.
Въпреки че е забранено в песните на Евровизия да има политически каузи, организаторите допуснаха заигравката на финландката, което вероятно ще им излезе през носа, защото мнозина ще последват примера й.
Пък дали в самата песен на Криста Сигфридс въобще има нещо ценно? Няма значение, стига в случая да се привлече вотът на гейовете. Поне за полуфинала номерът й се получи, защото тя успя да се класира напред.
А, да - финалът е утре вечер. Ако въобще го гледаме, то ще е защото искаме да чуем песента, композирана от мъжката част на ABBA Бьорн Улвеус и Бени Андершон.
Те са създали We Write the Story ("Ние пишем историята") не за да се пробват отново в конкурса, който навремето ги направи известни, а просто за да отпразнуват тазгодишното домакинство на Швеция. Нищо чудно We Write the Story да се окаже по-хубава от всички песни в конкурса.
