Номинираните да влязат в Залата на славата на рокендрола през 2013-а бяха обявени и с радост можем да съобщим, че селекцията тази година е впечатляващо разнообразна.
Освен творците с рокендрол биография като Джоан Джет и Blackhearts, Heart и Deep Purple, сред номинираните попадат и диско звездите Chic и Дона Съмър, както и иноваторите в електронната музика Kraftwerk, които са първият изпълнители от този жанр, номинирани за този приз.
Освен тях, имаме и две рап попълнения - Public Enemy и N.W.A, които се класираха още през първата година, в която станаха избираеми, плюс още десетки изпълнители в по-непопулярни музикални стилове.
Хубаво би било всички те да успеят да влязат в Залата на славата някой ден
И не само защото всеки един от тези изпълнители е сътворил толкова много велики песни, а защото е време Залата да надживее своята пристрастност към рока, дори и това да противоречи на името на тази институция.
Tайният комитет, който стои зад процеса по номиниране и селектиране, от дълго време има изявена склонност към рок изпълнителите. Отвъд общото отричане на диското и джаза като пълноправни форми на изкуството, той демонстрира и определена анти-поп пристрастност.
Комерсиално успели и одобрявани от критиката изпълнители като Three Dog Night и Томи Джеймс биват напълно игнорирани въпреки десетките си хитове. А Съмър не получи шанса да влезе в Залата на славата си до смъртта си тази година.
При все това, поп и денс музиката си остават влиятелни и вездесъщи, докато рокендролът тъне в носталгия. Само си помислете колко много рок радиостанции угаснаха набързо: последният показателен пример за това е нюйоркското радио WRXP, което от хард музика премина на новинарски емисии. А ако Ню Йорк не може да си позволи да поддържа едно рок радио, кой, по дяволите, може?
Въздържаността, която Залата на славата на рокендрола прилага по отношение на включването на твърде много не-рок изпълнители, предполага, че рокендролът има съществено по-голямо значение за институцията (а имплицитно и за американското общество).
Издигането на рока над попа, хип-хопа, денс музиката и останалите стилове е ненужно ограничение, а според някои и донякъде расистко. Ала пробвайте да кажете това на консервативните американци, които без съмнение ще нарекат въвеждането на Public Enemy и N.W.A. в Залата на славата на рока първи избор, демонстриращ позитивна дискриминация. Помнете ми думите: това ще се случи.
Ако сте израснали с убеждението, че "рокендролът нЕма да умре", сте се хванали на измамно обещание
Осъзнаваме добре, че тезата, че рокът е мъртъв е равностойна на това да попиташ от корицата на някое американско списание дали Господ е мъртъв. Но може би е време да сложим ръка на сърце и да си признаем фактите.
Я кажете бързо: кога за последно чухте китарно соло в Топ 10 класация? Кой бе последният китарен риф, който се превърна в културен феномен - или дори в меме? За съжаление, не може да бъде отречено, че мястото, където най-често можем да видим някоя електрическа китара днес, е стената на някой ресторант.
Освен това, ако погледнем към някои от последните хитови парчета с думата "rock" в името си, не можем да не забележим, че всики те са извън жанра на рокендрола: "Party Rock Anthem" от LMFAO, "Feel like a Rock Star" на Тим Макгроу и Кени Чесни, "Let It Rock" на Кевин Рудолф и прочие.
Може би дори си спомняте и "Party like a Rock Star" на Pet Shop Boys. Единственото изключение, за което се сещамe, е "Rock Star" на Nickеlback, което само потвърждава правилото. (Сериозно - след като понастоящем Foo Fighters са в творчески застой, само U2, динозаврите от Aerosmith и E Street Band стоят на пътя на Nickelback към това да се превърне в последната оцеляла рок група. Оставете тази мисъл да попие за минута).
Време е да накараме рокизмът да отрази новата реалност
Ето откъде трябва да започнем: името на Залата на славата. Много сме закъснели с това да разширим обхвата на тази институция, така че в нея да бъдат включени творци, чиято работа в съвършено различни от рока стилове е също толкова значима и влиятелна за развитието на съвременната музика.
Това не може да стане чрез установяването на различни Зали на славата по целия свят - Реге зала в Ямайка, Хип-хоп зала в Бронкс, конкуриращи се Хаус зали в Детройт и Берлин и Соул зала на славата във Великобритания. Единственият начин е да включим тези стилове в съществуващата Рок зала на славата.
А засега, предвид факта, че не всеки номиниран за Залата влиза в нея, ще се наложи да изчакаме с най-очевидните рок предложения за тази година. Heart, Deep Purple, и Procol Harum: обичаме ви, обаче трябва да почакате малко за този приз. Първо трябва да направим място и за другите. Освен това имаме нужда от място и за по-софт изпълнители като например Carpenters или представители на лъстивия поп като Sade.
Дори и да не са рок изпълнители в чистия смисъл на думата, те са също толкова въздействащи, което трябва да означава нещо, нали така?
