И най-големият фен на рокендрола едва ли ще слуша само любимия си жанр цял живот.
Наличното музикално разнообразие просто е твърде голямо и твърде примамливо, за да бъде пренебрегнато.
Винаги е полезно и ценно, когато излизаме извън комфортната си зона на слушатели и се насочваме към нещо не толкова познато - независимо дали става въпрос за нови изпълнители или за съвсем различни стилове.
А специално рок феновете могат да открият свои любими неща дори при артисти без очевидни допирни точки с по-тежката музика.
Конкретните жанрови определения отдавна са се размили значително, но съществуват албуми категорично извън определението за рок, които имат всички шансове да спечелят рок слушателите.
Дали заради аранжиментите на песните и включването на китари, дали заради начина на пеене и самата енергия на изпълнителя, дали заради някои композиции с блус и рок влияния, въпросните албуми преливат от рокаджийски дух.
Понякога даже става въпрос за нещо неуловимо и необяснимо, заради което отделни поп, рап или кънтри изпълнители се нравят на рок аудиторията.
Днес си припомняме няколко албума с това забележително постижение - да бъдат рокендрол без реално да се причисляват към рок жанра.
Майкъл Джексън - Thriller
Когато говорим за най-продавания и може би най-популярния албум в музикалната история, не е изненадващо, че той може да привлече към себе си всякаква аудитория.
С Thriller Майкъл Джексън създава еталона за модерната поп музика, а рок феновете ще обърнат внимание не само на звездата най-отпред, но и на фамозната банда зад него.
Инструменталите са записани от няколко членове на легендарната група Toto и те даже вкарват повече рок енергия, отколкото в голяма част от собствената си музика.
Рокът е силно застъпен в огромните хитове Billie Jean и Thriller, в Beat It с незабравимото соло на Еди Ван Хален, в The Girl Is Mine в дует с Пол Маккартни, както и в още от самите вокални изпълнения на Майкъл.
Който е слушал албума (т.е. почти всички меломани на планетата), лесно ще разбере защо е скъп и на рок маниаците.
Кейт Буш - Hounds of Love
Английската певица е силно свързана с рока почти пред цялата си кариера.
Неслучайно в самото начало тя получава помощ от Дейвид Гилмор от Pink Floyd, а оттам нататък успява да вкара множество жанрови влияния в своето мечтателно поп звучене.
Нейният пети албум Hounds of Love е особено интересен, не само защото е считан за най-добрия ѝ албум и не само защото съдържа всеизвестния хит Running Up That Hill.
По същество, Hounds of Love показва какво се случва, когато прогресив рокът получи поп обвивка.
Вече далеч по-уверена като композитор и изпълнител, Кейт Буш създава богата звукова картина и отваря пътя за множество арт поп и арт рок изпълнители от типа на Бьорк през следващите години.
Феновете на прогресив рока би трябвало да оценят особено високо втората половина от албума, озаглавена The Ninth Wave.
Hounds of Love си остава в графата на поп музиката, но през уникалния поглед на Буш се превръща в нещо много повече от поп албум.
Джони Кеш - American IV
Големите имена в рока масово уважават Джони Кеш и има защо.
Кънтри легендата изживява живота си досущ като рок звезда и неведнъж подчертава близостта между рока и кънтрито в музикален план.
А последният албум, издаден преди смъртта му, съдържа някои от най-силните изпълнения в цялата му десетилетна кариера.
Повечето песни са кавър версии, но той ги превръща в свои с неподражаемия си басов глас и обраните аранжименти, в които всеки тон носи особена тежест.
Записвайки кавъри на Depeche Mode, Nine Inch Nails и The Beatles, Кеш не се опитва да подражава на оригиналите, като същевременно доказва, че рокът е в кръвта му.
В по-баладичните песни той сякаш поема отговорност за грешките през живота си и си дава сметка за своите недостатъци, докато вече гледа смъртта право в очите.
Стилът може и да си остава кънтри, но отношението няма как да е по-рокаджийско.
Еминем - The Eminem Show
Най-успешният албум на великия рапър показва на какво е способен Еминем, когато напълно се отдаде на сериозните теми в текстовете си и се разгърне в студиото със съдействието на Доктор Дре.
Но The Eminem Show е специален и защото дължи много на рок музиката и включва не само семпли и програминг, но и реално изсвирени инструменти.
Сред всички рап класики в албума, тук откриваме хитове като Without Me и Till I Collapse, които лесно можеха да са рок песни, ако бийтовете им се заменят с по-агресивно изсвирени барабани.
Еминем разсейва всякакви съмнения, че навлиза в полето на рап рока, когато използва класиката на Aerosmith Dream On - за да състави своята собствена хитова версия Sing for the Moment. Разбира се, той оставя място и за китарното соло на Джо Пери накрая.
