Black Sabbath обявиха, че слагат край. Последното турне на бандата - озаглавено "The End" - стартира през януари, a британският квартет върви към финалната права на кариера, продължила почти половин век.
Ози Озбърн влиза и излиза от клиники за рехабилитация вече десетилетия, барабанистът Бил Уорд напусна през 2012-та след спор за отчисления за авторски права, а китаристът Тони Айоми се бори с рака.
"Не мога повече да правя това", наскоро заяви Айоми пред Rolling Stone."Тялото ми няма да издържи още дълго".
Това може да звучи като тъжен край за хеви метъл титаните, преди да се оттеглят.
Въпреки мощния си саунд, Sabbath никога не са били като "златните богове" на рокмузиката Led Zeppelin или като любимците на стадионите Rolling Stones. Обратно, Озбърн, Айоми, Уорд и басистът Гийзър Бътлър са аутсайдери от работнически произход, които винаги са имали повече общо с публиката си от джетсетърите-рокзвезди.
Рокендролът се превръща в спасително въже за четиримата основатели на групата от Бирмингам.
Мрачният индустриален град не предлага особено много възможности за непривилегировани момчета, извън работата във фабрика или участието в престъпна банда.
Като дете Озбърн срада от хиперактивност и дислексия и не е твърде старателен ученик, което му пречи да излезе извън строгите граници на английската работническа класа. Айоми се е опитва да се пребори, като тренира, за да стане боксьор. "Беше много депресиращо, като края на света за нас", казва Айоми в интервю.
"Да се измъкнем оттам беше прекрасно".
Black Sabbath отразяват света на тази задънена улица в мрачна, зловеща музика, която погребва ерата на "силата на цветята" под гигантски китарни рифове и тежък барабанен ритъм. Това е нов саунд, тежък, суров и парещ, придружен от текстове, сякаш извадени от хорър филм.
Принцовете на мрака
В първата песен на първия албум на Black Sabbath преди 45 години удря гръм, бие погребална камбана и Озбърн потръпва: "Какво е това, което стои пред мен/фигура в черно, която сочи към мен".
Първите четири албума на групата, които включват класически парчета като Iron Man, Paranoid и Supernaut, изграждат основата на хеви метъла.
Rolling Stone Album Guide обаче не е впечатлен:
"Надрусани, глупави, тромави, лишени от душа, свръх-усилени и грозни: рокът със сигурност достига до дъното си с това сатанистко празнословие".
Самообявилият се за лидер на американската рок-критика Робърт Крайстго е също толкова пренебрежителен:
"Християнско-сатанистко-либералната каша на групата представлява безлична, неморална експлоатация".
Негативното отношение на критиците само заздравява връзката между Black Sabbath и публиката им.
В книгата си "Хеви метълът: културна социология", професорът по социология Дина Уайнстайн твърди, че хеви метъл групите и феновете им са се превърнали в съвременния еквивалент на прокажените в масовия рок, отхвърлени от обществото, които са станали "горди парии" и се подкрепят взаимно.
Sabbath продават милиони албуми и изнасят концерти пред препълнени зали и пред легиони от деца, които се чувстват също толкова игнорирани.
Квартетът увлича публиката, която не харесва изтърканите послания за мир и любов на 60-те години.
Това е генерация на занижени очаквания, съсипващи душата работни места и липсата на бъдеще, същата, към която са се ориентирали Sex Pistols и The Stooges.
Ози и бандата му се оказват постигнали неочаквано много не-фаворити.
Лошият имидж продължава с години.
Като солов изпълнител Озбърн предизвиква гнева на авторитетни религиозни лица и е представян като луд човек, който едва ли не обезглавява прилепи и гълъби на сцената.
Бандата много пъти се самоунищожава заради злоупотреба с наркотици, колебливи нови събирания и скарвания между членовете на групата.
Все пак обаче те някак успяват да оцелеят и мащабите на влиянието им само се засилват. Към края на 90-те години Sabbath са си спечелили неохотно уважение заради неоспоримото им влияние върху второто и третото поколение хеви-рок банди като Metallica, Soundgarden, Kyuss, Pantera и Electric Wizard.
Те дори са влизат в Залата на славата на рокендрола през 2006.
Някъде по пътя към порядъчността, имиджът на Озбърн на въплътено зло се превръща в такъв на привлекателен, но луд купонджия и изтормозен съпруг и баща.
В пътуващия си метъл цирк Ozzfest, той излива кофи с вода върху главата си и оставя грима да се разтича по лицето му, докато заявява на феновете си да "Обезумеят!".
В реалити ТВ поредицата "Семейство Озбърн", той иронизира себе си и цялата идея за патриархално общество. Докато децата се карат помежду си, Ози просто вдига ръце и се оттегля, мърморейки си под носа, облечен в анцуг.
Уязвимостта балансира карикатурния образ, който е придобил Озбърн.
Певецът остава най-скромният срек рокбоговете, човек, който знае, че е изградил кариера, надминала всички очаквания, включително неговите собствени.
Той потъна в размисъл, когато бе запитан преди няколко години колко дълго още смята да прави турнета. "Продължавам да питам своята жена и мениджър Шарън "Колко дълго смяташ, че ще продължи това?", коментира той. "И тя казва, че ще разберем, когато моментът настъпи. И ми хвърля поглед на съчувствие, докато стоя пред нея като елен пред фаровете на автомобил. Което означава, че ще свиря, докато спрат да ходят на концерти, за да ме гледат".
Сега Black Sabbath, или поне това, което е останало от тях, искат да направят една последна обиколка за овации, преди да ни кажат сбогом.
Може ли някой да им се сърди?
