Няма какво да се лъжем, почувствахме се прелъстени и изоставени. Аферата беше бурна, но не продължи даже и една нощ. Защото, ако случайно не сте разбрали новината - Бон Джоуви си тръгна преди да довърши първия си концерт в България пред 50 хиляди души на националния стадион „Васил Левски".
Към 22:50, малко повече от два часа след като изникна на сцената, Бон Джоуви слезе от нея рязко и окончателно. Вярно, два часа не са малко, но кулминацията на този концерт тепърва предстоеше и това накара присъстващите на претъпкания стадион да се почувстват ограбени. Предстояха още поне 20 минути от шоуто, плюс евентуалните бисове.
Фатална за българските фенове се оказа алергията на Бон Джоуви към студ. Наистина носът му видимо се зачерви още след първите няколко песни. Гласът му не беше в добра форма от самото начало, въпреки че той даде каквото можа.
Често оставяше най-високите тонове на бек вокалистите, но когато пееше самият той, не се пестеше. След като се стъмни и вечерният вятър се усили, състоянието на Бон Джоуви видимо се влоши. Той престана да се забавлява и усмивката му изчезна.
Наложи се клавиристът Дейвид Брайън да изпее един от любимите хитове на публиката - In These Arms. По време на тази песен Джон Бон Джоуви слезе зад сцената и вероятно е потърсил помощ от личния си медицински екип.
Но когато се появи отново, той вече знаеше, че няма как да продължи. „Съжалявам, страдам от студова алергия и тя се усложни от студения вятър", каза 51-годишният Бон Джоуви. „Това не съм аз, не мога да продължа".
Леден душ обля публиката. Хората не знаеха как да реагират.
На гребена на вълната
А всичко беше прекрасно, докато все още се случваше. Грандиозната сцена за турнето Because We Can се появи за пръв път в София и напълно оправда високите очаквания. Тя изобразяваше огромна предница на ретро автомобил от 60-те, в чието подножие бяха разположени музикантите.
Образите, прожектирани на видеоекрана зад предницата създаваха илюзия, че колата се движи по различни пътища. Автомобилът се възпламеняваше, обсипваха го падащи звезди, фаровете му светеха. Под рева на публиката, Бон Джоуви тържествено кръсти колата „София" и обеща да я нарича така навсякъде до края на турнето.
Целият стадион периодично изригваше на хитове като It's My Life, You Give Love a Bad Name, Livin' on a Prayer. По време на баладата Bed of Roses феновете от най-предните редици засипаха сцената с червени рози.
В изпълнението на Keep the Faith цялата група се прояви със страхотен инструментал, а някъде там Бон Джоуви вмъкна и снипет от песента на Rolling Stones Sympathy for the Devil.
На този фон песните от новия албум на групата изглеждаха посредствени, но все някак успяваха да запазят създаденото настроение.
Самият Бон Джоуви почти не пусна китарата от ръцете си и даже изсвири едно соло. Той намери време да се загърне с българския флаг и декларира, че е дошъл у нас, за да накара българските момичета да крещят.
Падане от високо
Само че концертът приключи светкавично като за един миг. Вече обяснил за състоянието си и неспособността си да продължи, Бон Джоуви изпълни със сетни сили Wanted Dead or Alive, след това се извини още веднъж и си тръгна напълно посърнал. Останалите музиканти също мигом се изнизаха от сцената.
С едно примигване на светлините рухна всичката създадена до момента атмосфера и изчезна така безследно, сякаш никога не я е имало.
Някои фенове бяха като ударени с мокър парцал и въобще не осъзнаваха какво става. Други бяха покрусени и се държаха за главата. А трети успяха да запазят настроението си чрез дружно пеене, като репертоарът им бързо се смени от хитове на Бон Джоуви към нашенски народни песни.
Часове след концерта реакцията на присъствалите съвсем не беше еднозначна. Из форумите и социалните мрежи хората вече се разпалиха и изразиха коренно противоположни мнения. Едни свалят шапка на Бон Джоуви, благодарят му, че е дошъл и се кълнат, че винаги ще го обичат. Други се възмущават от случилото се и наричат България „гробище за пенсионирани звезди".
Следващото шоу на Бон Джоуви е във Виена на 17 май. Можем само да пожелаем на австрийците по-добър климат в този ден и певецът да е здрав, защото си заслужава да бъде чут в пълния му блясък.
За нас остава да отчетем, че никой от концертите на големите звезди в България не е приключвал толкова злощастно. Но вероятно и за никой друг няма да се говори толкова дълго. Надеждата е, че Бон Джоуви лично се убеди в любовта на българските фенове и това може да го накара един ден да се върне.
Тодоре, вземи се гръмни, пич. Жесток беше концертът и му липсваше само един бис. Това е. Човекът си пя два часа, какво повече мрънкате, не ми е ясно. Дееба и олигофрените, дееба. "Предстояха още поне 20 минути от шоуто, плюс евентуалните бисове". Ти ли му определяш колко да свири бе, глупак? Два часа малко ли са ти? Тъпан смотан. "Леден душ обля публиката. Хората не знаеха как да реагират." Напротив, хората ръкопляскаха и се радваха на това, което са видели. Само ти, разбира се, си бил "прелъстен и изоставен". "За нас остава да отчетем, че никой от концертите на големите звезди в България не е приключвал толкова злощастно." Пак да повторим, два часа е напълно нормална продължителност за концерт на звезда от такава величина. Убийствен звук, убийствени изпълнения, убийствена сцена, всичко беше убийствено. Чувствам се застрелян в най-добрия смисъл. Пак да кажа, ако преди време някой ми беше казал, че ще бъда на 50 метра от Бон Джоуви, щях да си помисля, че е луд. Благодаря на Бога, че бях на стадиона, че слушах, крещях, пях и плаках през цялото време, през целия концерт. Тази вечер ще остане една от вечерите в моя живот, за които винаги ще си спомням и ще искам пак и пак да се повторят. Прекрасна вечер, прекрасна публика, прекрасна група. Благодаря Ви, Джони @ компания. Велики сте и ви чакаме отново. А такива идиоти като авторчето могат да идат и да се обесят на сцената, дето "С едно примигване на светлините рухна всичката създадена до момента атмосфера и изчезна така безследно, сякаш никога не я е имало". Феновете били "ударени с мокър парцал". "Фенове" като този Тошко са си природно ударени с мокър парцал, така че всичко е ОК. Прекрасна вечер, прекрасна публика, прекрасна група. Благодаря Ви, Джони @ компания. Велики сте и ви чакаме отново.
Бояне, фактът си е факт. Просто не виждам смисъл някакъв тъп журналиС да се упражнява по такъв нелеп начин.
Ходил съм на десетки концерти, пич. И мога да ти кажа, че толкова позитивна енергия, която се появи на този концерт не съм наблюдавал никъде. 1 от най-любимите ми групи е Гънс, но хайде да не почваме в тази посока, Гънс ли е Аксел ли е. Страхотно се изкефих на Гънс, ходил съм на всички концерти на Металика, Рамщайн, фестивали, Анатема и т.н., за Каварна да не говорим, само Дрийм Тиътър ще спомена. Но Бон Джови накараха публиката да изригне както не съм виждал досега. Съгласен съм, че музиката на тези групи е различна, внушението също, тук просто беше супер позитивно и яко. Затова и драскачи като този са леко дразнещи. Т'ва е.
Добре беше концерта. Аз лично, на Депеш се изкефих на макс. Малко ми беше блудкаво...