Конча Буйка не е певица, която ще се хвали с албуми и награди. Неподатлива е на клишета от типа "Черната перла на фламенкото" и "Дивата на Испания" и все още, трудно, но забавно, се опитва да открие себе си. Тя предпочита да ви каже нещо много простичко - преодолейте страховете си, за да сбъднете мечтите си. Доказателството - собственият й живот.
Израства в цигански квартал на испанския цветен остров Палма Де Майорка. Родителите й са политически бежанци от Екваториална Гвинея - единственото чернокожо семейство в квартала. Следващата спирка на разказа ни е в Лас Вегас, където плътният й глас изгрява като интерпретатор на Тина Търнър.
Буйка вече е подчинила ритмите на три континента и откровеничи безкрайно в текстовете си. Тя не гледа записи от свои концерти, не чете интервюта и рецензии, а музиката си слуша само в студиото. Няма представа как изглежда на сцена, това не я интересува. Залага на импровизацията и онова чисто чувство, което преживява по време на концерт. Някои го наричат дуенде.
На пръв поглед личи, че е непринудена и със страхотно чувство за хумор. Срещата ни е бърза, но наситена - във фоайето на столичен хотел броени часове след като е пристигнала в България. Загърната е с дълъг шал, който не скрива татуираните имена на близки хора и думи, а жълтите й маратонки веднага се набиват на очи.
За първи път
Вторият концерт на Буйка в София ще е специален, защото я очаква непознато преживяване. На 18 декември тя ще пее в компанията на симфоничен оркестър. Освен кубинската й група от импровизатори, Зала 1 на НДК ще приюти и виртуозите от София Симфониета.
"Страх ме, но искам да го направя. Досега не съм била на сцена с такъв голям оркестър. Това е нещо огромно, внушително, това е цяла катедрала от звук. И съм много развълнувана. Дори не знам как да разчета партитурата, но ще е страхотно", казва Буйка.
До момента дрезгавият й тембър не се е съчетавал с български музиканти, така че очакването е още по-силно. С това идва и "заканата" към публиката: "Винаги съм готова. Всички концерти са магични".
Аз съм себе си и нищо друго
Ако се поровите из мрежата, ще видите името "Конча Буйка" приковано с определения като "Кралица на фламенкото", "Посланик на испанската музика", "Феноменален глас".
Подобни определения искрено я разсмиват. "Кралица, посланик, президент? Дори не знам кой казва тези неща. Аз самата намирам за трудно да се определя - вече 30 години и все още продължавам. Знам какво бях, какво съм сега и какво правя, но толкова", казва певицата през смях.
Музиката не е създадена, за да бъде описвана, а за да бъде слушана и всеки я усеща различно, настоява Буйка. Всичко извън това - оценките и констатациите - са нечие мнение. То никога няма да бъде истинско, защото е субективно. Пък и няма нужда, защото емоцията е много по-важна.
Това е правилото, което изповядва певицата на фламенкото, смесвайки го с джаз, соул, танго, кубинско болеро и още изтънчени музикални съставки.
Дуенде и борбата със страховете като муза
Стигаме до вдъхновението и прословутото "дуенде", чийто най-разпространен превод е "въплътен в изкуството". И далеч не само.
"Дуенде е универсална дума, която зависи от културата и държавата. Не се описва лесно. Когато нямаш страхове, ти не поставяш граници на това, което правиш, на твоята креативност. Тогава е възможно "дуенде". Не знам дали то наистина съществува или е просто дума. Просто го чувстваш", казва Буйка.
За нея музиката е на първо място борба със страховете: "Трябваше най-напред да разбера, че повечето от тези страхове не бяха мои. Те бяха на родителите ми, на бившия ми годеник, на сестрите ми, на приятелите. Но не и мои".
"Да пишеш книги, да създаваш музика, да правиш снимки - всичко това е упражняване на искреността, на прямотата. Когато нямаш страхове, за да видиш истината, тогава си добър певец, писател, фотограф и т.н. При мен беше лесно, защото бях пълна нулата. Бях истинско бедствие в училище, в работата, във всичко. На 14 години започнах да свиря на барабани. Бях ужасна, справях се ужасно зле. Трябваше да се откажа", разказва Буйка.
Отърсването от страховете е първата стъпка към свободата и преследването на онези блянове, които съвсем не са толкова невъзможни, колкото изглеждат.
Тина Търнър или в какво се превръщат мечтите
Тина Търнър преобръща живота на младата, бедна, чернокожа имигрантка от Испания, пристигнала в "страната на неограничените възможности" без никой да я чака.
"Бях в Лас Вегас - сама, с празен джоб и дете, без пари и документи. Трябваше веднага да си намеря работа", спомня си певицата.
Решила да се яви на конкурс за интерпретатор на Тина Търнър в компанията на около 25 американски момичета. Мислила, че всички ще се справят по-добре от нея.
"Знаех, че не мога да танцувам, защото приличам на куче. Тръгнах да търся големия свят с информацията от малкия остров на малката държава. И знаете ли какво? Отидох на онази сцена и се справих невероятно. Дадоха ми работата. Тогава ми дойде на ум, че съм по-голяма, отколкото си мислих", допълва Буйка.
Това е началният тласък на нейната кариера: "Знаех, че музиката има нещо за мен, но не знаех какво. Така го открих".
Самото име "Тина Търнър" веднага поражда положителни емоции: "Не съм я срещала на живо, но тя ми спаси живота. Това вече дори не е американска мечта. Това е човешка мечта".
Конча Буйка може да се превърне в нарицателно за сбъднат блян. За финал оставяме това, което тя би искала всеки да направи: "Ти имаш задължението в този живот да откриеш кой си и колко си голям".
