На 80-годишна възраст почина народната певица Стефка Съботинова, единствената певица със солови песни в първия албум на Марсел Селие "Мистерията на българските гласове".Дискът получи престижната награда „Грами" през 1990 г. Освен песента "Притури се планината" в него е включена и "Мър, Станке ле".
Предците ѝ са преселници от Беломорска Тракия. Дълги години е хористка и солистка в Държавния ансамбъл "Филип Кутев", с който гастролира в най-големите концертни зали по света.Оставила е десетки солови песни - любовни, седенкарски, хороводни и два самостоятелни албума.
В началото на седемдесетте години постъпва в Ансамбъла за народни песни на Българската национална телевизия и радио и в състава "Мистерията на българските гласове".
"Притури се планината" е използвана като част от филмовата музика в световните продукции "Исус от Монреал" и "Лионците".
Стефка Съботинова в дует с Тинка Пешева записва и много хумористични народни песни, сред които особено популярни са "Цонке ле чушко червена", "Заплакал е стар, бял дядо" и "Овдовяла лисичката".
Стефка Съботинова е родена на 2 април 1930 година в село Розов Кладенец, Старозагорско. Както сама разказва в едно от редките си интервюта, започва да пее на 5-годишна възраст.
"Започнах от 5-годишна възраст да пея. Майка ми ми е казвала, че когато съм се родила, дошла една селска жена, на понуда, идват на свиждане на родилката. Баба Нанка се казвала. Поискала да й дадат един сахан. Дали й. И тя отвисоко пуснала в него една сребърна рубла. И казала: "Да пее като мене." Била прочута певица. После всички, които присъствали на понудата, казвали: "Тя я ориса с пеенето..."
Съботинова: Завистта проваля най-много българите
Ето и откъс от интервю на невероятната жена и певица, каквато беше Стефка Съботинова, дадено пред Мария Стоянова през януари 2006 г. за в. "Атака":
Усещали ли сте, че имате мисия на този свят, че сте тук, за да дадете нещо на хората?
- Моят съпруг ми казваше така: "Аз теб те харесах, защото ти не си алчна, не ламтиш и не завиждаш на никого. А който завижда, не вижда." Така е, на мен не ми е познато чувството завист. Не мога да завиждам на никого. Аз обичам всички хора, без разлика на етнос, без разлика на възраст, всички - големи, малки и деца... Старала съм се винаги, ако мога да помогна на някого, без корист.
- Как приемате завистта, която май е една от българските черти?
- Точно това ни проваля най-много нас. Вие не знаете какви ужаси съм преживяла с тази песен, която стана световен хит. Хората помислиха, че аз съм станала милионерка, а това не е така. Радиото взе парите, наследниците на Кутев. Аз не съм вземала пари, никой не ми е давал. Но някои хора ме безпокояха по телефона в 2 часа през нощта да ме питат: "Е, колко хиляди долари получи? Колко хиляди евро?"
- Това не ви ли озлоби?
- За какво да ме озлобява. Това са нещастни хора, това са нещастници.
- Каква е голямата Ви болка за България? Защо, според Вас, сме обезверени и като че ли тъпчем на едно място?
- Гладът и немотията на хората, които се обезвериха, това е болката... Вие знаете ли какво значи да са безработни родителите и да няма с какво да купят мляко на децата си. Това е жестока история. Аз, когато седна на масата, честно ви казвам, особено когато съм сама, не мога да се храня. Ако съм си купила нещо по-хубаво и като се сетя, че в този миг има хора, които бъркат по кофите и нямат храна, тук ми застава на гърлото, не мога нищо да преглътна.
- На какво да се надяваме? Казват, че земята ни била особена, имало енергия в нея?
- Земята ни е много хубава, ама няма кой да я работи. И второ, какво да очакваме? Каквото си постелем, на това ще легнем. Ние си избираме хората, които ни управляват.
- Къде е мястото на песента в живота ни?
- Сега е модата на чалгата. Аз не я слушам, но разбирам, че и тези колеги трябва да ядат хляб.
