Бионсе е една от най-големите и уважавани звезди на планетата и аз намирам това за особено мистериозно и почти тревожно обстоятелство.
Защо тази физически атрактивна млада дама минава за артист от световно значение, защо е пласирана в публичното пространство като важна личност?
Нейният потресаващо успешен професионален профил привлича едновременно критическо преклонение и масово фенско обожание, което може би е и едно от обясненията за културния регрес на Западния свят.
"Всички харесват Бионсе!" не е някаква повтаряща се гавра от сериал като "Саут Парк", а мейнстрийм сантимент, пренасян като зомби-вирус от медии, политици, блогъри и безброй клетници в социалните мрежи.
За 19 години Бионсе се превърна в една от най-успешните музикални звезди на всички времена с над 118 милиона продадени соло записи и още 60 милиона с групата Destiny's Child, 20 награди "Грами" и повече номинации за тези - вече напълно творчески обезценени -малки грамофончета от всяка друга жена в историята.
През 2009-та "Билборд" нанасят пореден тежък удар по авторитета си като обявяват Бионсе за "Радио артист на десетилетието", "Топ артист от женски пол на десетилетието", а през 2011-та драсват клечката на цялото си позитивно наследство и направо я провъзгласяват за "Артист на хилядолетието".
Но можем ли да ги виним тежко?
Та те следват комерсиалните индикатори, а комерсиалните индикатори са недвусмислени - Бионсе е пазарно чудовище.
През 2013-та и 2014-та "Таймс" я включва в своя списък със 100-те най-влиятелни хора на планетата, а миналата година "Форбс" я обозначи като най-могъщата музикална звезда от женски пол.
Бионсе се радва на универсално одобрение и може да си позволи откровено неграмотни и лишени от вкус прояви като онзи идиотски трибют към радикалната расистка организация "Черните пантери" по време на паузата на финала на "Супер Боул" отпреди дни.
Сега го играе "сошъл джъстис амазонка" на война с американската полиция, която отделя време, ресурси и десетки свои служители, за да я пази при повечето и публични прояви.
Но тоталната неосъзнатост, липсата на усещане за ирония и политическата инфантилност на Бионсе дори не са нейният най-голям проблем. Засега.
Минусът на Бионсе е нейното обидно слабо творчество.
Ако масовият вкус на публиката не бе отишъл по дяволите и си бе останал на ниво Queen и Pink Floyd, Бионсе днес щеше да бъде една от предпочитаните сервитьорки в някое заведение от веригата "Хутърс" в Тексас.
А нейната половинка - потресаващо посредствения рапър Джей Зи щеше да рецитира лоши рими пред 3000 човека в слабо известен YouTube канал за непрофесионални хип-хоп-ъри.
Творчеството на Бионсе е архив на глобалния музикален срив.
Тя произвежда банален продукт дори за занижените поп и R&B стандарти. Забравете за онова вайръл изображение, в което се сравняваха "Бохемска рапсодия" и Girls Who Run the World.
Първият шедьовър с иконичен текст, написан от Фреди Меркюри и продуциран от Queen, а песента на Бионсе има 4 продуцента и 6 автора на примитивни лирики.
Паралелът между Меркюри и Бионсе, макар и под формата на критика за нея, е обиден за гения на Фреди.
Тя трябва да бъде сравнявана със "Спайс гърлс".
Бионсе, подпомагана от армия текстописци и продуценти, създава пешеходни песни с еднакво звучене. Много е трудно да се направи разлика между мелодиите на повечето и хитове и отделно те да бъдат харесани, ако наистина се заслушате.
Текстовете пък са анти-интелектуална колекция от клиширани и сапунени медитации върху любовта, женската сила и ходенето на клуб. Феминизмът на Бионсе е напълно излишен през 2016-та в Западния свят, а позата на значима обществена личност е съвършено неадекватна.
Какво трябва да стане, за да осъзнаят повече хора колко "оувъррейтед" е Бионсе, казано на модерен интернет български?
Някаква чудовищна инерция препотвърждава консенсуса, че тя е ОК.
Леност и приспани от конформизъм сетива позволяват на тази лъжа да живее. Медийната агресивност и монументални маркетингови умения запълват пъзела на този толкова незаслужен авторитет. Бионсе е перфектен продукт на и за най-отблъскващото с музикалния си вкус поколение.
В крайна сметка милениалите носят огромна вина за катапултирането на тази обикновена изпълнителка в стратосферата на живите поп легенди.
Направете си услуга. Пуснете си която и да е песен на Бионсе и наистина се заслушайте. Включете мозъка си, който винаги автоматично се изключва по време на масови поп-бомбардировки.
След секунди ще разберете колко банална, невдъхновена и стерилна музика е оценена с 20 награди "Грами".
