Да слушаш Florence & The Machine в Лондон е като да се потопиш в казана с билките и да видиш откъде тръгва магията. Александра Палас (Ally Pally, според Wi-Fi мрежата) е разпродадена. Това е втори концерт на Флорънс там за последните два дни - част от световното й турне, което тръгва от Великобритания, минава през САЩ и Австралия и приключва отново в Европа.
Подгряващата група The Staves е неочаквано добра - три сестри с божествени гласове, които непрекъснато разменят музикални инструменти и роли на сцената, шегуват се с публиката и я подготвят за появата на Флорънс и Машината.
Но разбира се, всички сме там, за да видим Флорънс. Колкото и да е важна ролята на „Машината" - Исабела, която обикновено е в сянка, всички искат да потънат в заклинанията на Уелш.
Едно е да слушаш Florence & The Machine на телефона си, например, друго е да гледаш видеа от концерти, а трето е да го преживееш. Въпреки че това важи за всички музиканти и всички концерти, магията на Флорънс някак е по-силна.
Флорънс се появява на сцената, два големи екрана показват всяко нейно движение, така че дори най-отдалечените фенове да не пропуснат нищо. Започва с What The Water Gave Me. Цялата публика (предимно жени, жени по двойки, жени с мъжете си и мъже по двойки), крещи текста на песента и подема всеки звук така, сякаш е глътка въздух.
Флорънс изглежда като че е на гости тук, на Земята, и я вълнува всяко лице в публиката. Скача на сцената, върти се като балерина, която не се разтича на земята след края на последното завъртане, а се движи грациозно и стабилно - тя е това, което виждате на сцената. Нищо по-различно. В общуването й с публиката няма преструвка. Няма дистанция, няма поза, няма самочувствие, егото й е скрито някъде дълбоко, далеч от нас и до края на вечерта няма да го видим нито веднъж.
Босите й крака подскачат, слизат на пътеката пред първия ред, изкачват се по заграждението и Флорънс се слива с предните редици фенове. Тя се усмихва, пръстите на публиката се впиват в кожата й, докосват всяка татуси, кожа, нокти, сякаш са се докоснали до Бог, прегръщат, притискат гърба й. Флорънс се усмихва и заразява с радостта си всички наоколо. За момент ми прилича на Грьонуй от "Парфюмът", който оставя тълпата да го разкъса. Тя обаче се откъсва много леко и естествено - сякаш не материя са докосвали предните редове.
Прескача между Lungs, Ceremonials и How Big, How Blue, How Beautiful - три различни истории, които разказва на сцената. Чувства всяка дума, която изпява, като изживяна. Гласът й е чист и ясен във всеки един момент. Очакваш, че ето сега, ще й изневери, не можеш да се движиш толкова много по сцената и да пееш така. Но тя го може. Нейната сила извира от другаде.
Малко глуповато, докато я слушам, се сещам за всичките музикални формати и търсенето на „екс-фактора". Истинските артисти нямат нужда от „фактори". Тя е произведение на собственото си съзнание, талант и характер. И като такова, тя самата е изкуство, а не продукт. Затова и музиката й завладява всички, които са се докоснали до нея.
И остават „докоснати".
Зад Флорънс на сцената непрекъснато има между 10 и 13 души. Всички действат като един организъм. Флорънс е сърцето, което тупти на сцената. В последния бис - Drumming Song - дори буквално - сякаш тя самата е музикален инструмент и всеки звук извира от гърдите й, а не идва от другите музиканти на сцената.
Цялата зала е изпълнена с особено трептене. Флорънс не заповядва нищо на публиката, но публиката изпълнява всяко нейно желание. Флорънс сваля елечето, с което е облечена, и призовава публиката да направи същото, да се освободи. Над главата ми се издигат, блузи, сака, шалове... Аз не се събличам, но ми се иска да сваля пръстена си, обеците си и всеки дребен ритуал, изпълняван през годините. Искам да сваля всичко и да го изхвърля някъде.
Благодари. Слиза от сцената. Осветлението е включено.
Не е изживяно. Всичко е сън. Не съм я видяла на живо. Не съм летяла в самолет на връщане, мислейки си How Big, How Blue, How Beautiful е небето наоколо. Онова, което остава след концерта, не може да бъде описано напълно - усещането, че никога повече няма да бъдеш способен да изпиташ съмнение, неувереност или страх, защото it's hard to dance with a devil on your back. Флорънс те е освободила от всичко това, дала ти е космическата си любов и сега тя е в теб.
