През тази седмица голямата ирландска група The Pogues изпълнява своя класически албум Rum, Sodomy & the Lash (1985) на четири емблематични концерта: първите им изяви след смъртта на техния китарист Филип Шеврон през октомври.
Бандата ще си вземе сбогом с китариста така, както най-добре умее - с музика, и то като се върне към своите корени и към най-плодотворните си години.
Rum, Sodomy & the Lash е смесица от оригинални песни, дефинирали The Pogues звученето, и стандарти като кавъра на Юън Маккол Dirty Old Town, с който бандата популяризира песента за едно ново поколение.
През тези години The Pogues окончателно преминават към авторска музика за сметка на кавър версиите. А когато акордеонистът на групата Джеймс Фърнли за пръв път чул A Pair of Brown Eyes, осъзнал, че фронтменът Шейн Макгоуън решително се е променил в композиторски план.
„От чисто музикална гледна точка тази песен притежава една пулсация, която е сякаш извън времето и пространството", осъзнава Фърнли и днес. „Имаше една специфична циркулация в акордите, мелодията на вокала беше поразителна, а инструменталът беше много изчистен. Привлече ме мигновено".
Пробивът
Той признава, че в онези времена в бандата може и да не са били чак толкова изкусни, но са имали стремежа да разказват истории - за конкретни хора и трудните и вълнуващите моменти в техния живот.
Успехите не закъснели и именно турнето покрай Rum, Sodomy & the Lash превърнало Глазгоу в любима дестинация на The Pogues. От първия си гиг в огромната концертна зала Barrowlands те почувствали, че правят нещо наистина значимо.
„Беше първият ни наистина голям концерт, който направихме сами, и имаше над 2000 души. Със сигурност не бях свирил пред толкова много хора дотогава", спомня си Фърнли.
Конфликтите са в миналото
Днес те имат шанса с няколко концерта да почетат своя китарист Филип Шеврон - една от най-значимите фигури в ирландската пънк музика. „На сцената ще зее огромна празнина без Филип, има я, откакто той умря.
Thousands Are Sailing (написана от Шеврон, б.р.) е незаменима песен за нас. Да я изсвиря ще бъде моят начин да си взема сбогом с него", казва Джеймс Фърнли.
Именно Фърнли е автор на книгата Here Comes Everybody, разказваща историята на The Pogues и на деструктивния им фронтмен Шейн Макгоуън. Той напусна бандата през 1991 г. заради алкохолните си проблеми, които му донесоха и безспирни конфликти с Фърнли.
„Може и да звучи банално, но има истина в това, че хората, с които си имал най-много напрежение във взаимоотношенията, ти стават като семейство", обяснява акордеонистът. През 2001 г. Макгоуън се върна в The Pogues и двамата се сдобриха.
"Той е като проблемния ти брат, с който все някак трябва да се справиш и не можеш просто да го зарежеш. Естествено, ние се разделихме през 91-а, но The Pogues са част от живота ми независимо дали ми харесва или не", откровен е Фърнли.
„Нещата, които направихме, успехите, които постигнахме и всичко останало, са много сплотяващи, за добро или зло", смее се той.
Затова днес ирландците са помирени и заедно ще почетат своя китарист. А избраното време е особено подходящо: една от-най хубавите коледни песни Fairytale of New York е тяхно творение и не е чудно, че феновете им свързват Коледа именно с The Pogues...
