Тези ексцентрични британци няма да се начумерят, ако сравните песните им с нещо, създадено в опушена лаборатория от педантични очилатковци, претеглящи стъкленици.
Със своето крехко, замечтано и отнесено звучене, тяхната музика може да бъде наречена „нърд поп" (поради липса на по-точно понятие) и, както вече всички забелязват, има шанса да покори света.
Издигането на инди рокерите от Alt-J започна преди две години със спечелването на наградата „Мъркюри" за дебютния им албум An Awesome Wave. Макар че носителите на тази награда често са неочаквани, в случая и самите членове на Alt-J (тогава четирима, днес трима след загадъчното напускане на басиста им) са били доста изненадани, че я получават. Още по-голям шок бил последвалият концертен скок от малки клубове до претъпкани арени - стигнал дотам, че шоуто им в 3Arena в Дъблин миналия месец привлече 12 000 души.
След толкова добре приет дебют, повечето артисти биха се скъсали да отричат, че са под напрежение да затвърдят успеха си. В подобна позиция музикантите често говорят как правят музика „за себе си" и настояват, че всякакво признание отвън идва просто като бонус. Alt-J обаче не обиждат интелигентността ни, не крият, че са горди със своите постижения и, съвсем разбираемо, се борят да продължат кариерата си по възходяща линия.
„Притеснявахме се, че новият ни албум няма да е успешен като предишния", признава барабанистът и студиен продуцент на Alt-J Том Грийн. „Наслаждаваме се на успеха си - би било лъжа да твърдим обратното. Осъзнаваме, че сме щастливци - много банди биха искали да са в нашата позиция. Сега всички живеем в хубави домове благодарение на бандата. Не мисля, че трябва да крием нещо от това".
Техният втори албум This Is All Yours излезе в края на септември и успя да стигне първо място във Великобритания в дебютната си седмица, да оглави още няколко класации и да спечели признанието на критиката. С което заличи и всякакви съмнения, че Alt-J представляват еднодневки, заплашени от „проклятието на втория албум".
Смелостта ги тегли нагоре
Но има нещо по-съществено около успеха на Alt-J: той връща надеждата, че и по-нестандартна музика все още може да пробие сред големите артисти и отдавна изпробваните им машини за хитове.
Alt-J носят и ценни уроци, които някои от класическите „стадионни" групи биха се радвали да си припомнят. Например най-жестоките критики към тазгодишния албум на U2 Songs of Innocence не бяха заради начина му на разпространение, а заради твърде конвенционалното му звучене. Това е албум, който толкова силно иска да звучи като „класическо U2", че в крайна сметка се оказва бледа имитация на отдавна отминали периоди от развитието на тази легендарна група.
Представете си, че U2 бяха пробвали да преоткрият музикалната си същност и да издадат смел, експериментален материал. Всъщност няма нужда да си го представяте - те направиха точно това в началото на 90-те с Achtung Baby и наследника му Zooropa, признати като едни от върховите им постижения.
Но за такова нещо се изисква готовност да поемаш рискове пред опасността да изглеждаш глупаво. Можем да попитаме за това Alt-J, подхванали трудно обяснимо приятелство с Майли Сайръс и използвали нейни вокали в едно от най-забележителните парчета от новия албум Hunger of the Pine.
По време на записите те са били напълно наясно, че появата на скандална поп дива в албума е голям риск, но все пак предпочели да взимат решения единствено на музикална основа.
„Предполагахме, че ще ни подхванат за това", казва Том Грийн. „И наистина стана така, в много материали за албума Майли беше основният фокус. Разбирам го: Майли е голямата фигура, искат да споменат нея. Обсъждахме дали да използваме гласа й и накрая решихме, че просто звучи добре, че е точното нещо за песента. Нямаше какво да крием, нямаше от какво да се срамуваме".
