Никога не сме предполагали, че ще сложим в едно изречение Дейвид Боуи и Азис, но ето, че и този ден дойде.
Костинбродският славей влезе в класацията на New York Times за "25-те песни, които ни казват накъде върви музиката" със своя последен хит Habibi.
Азис се нарежда в компанията на Боуи с Blackstar, Coldplay с Hymn for the Weekend, Риана с Consideration, Кендрик Ламар с The Blacker the Berry, Hello на Лайнъл Ричи и др.
NYT обръщат внимание, че клипът на Habibi на Азис е навъртял над 20 милиона гледания в YouTube само за четири месеца, както и той се оказа най-търсеното българско име в Google за изминалата година.
"Трудно е да се каже дали това е най-големият хит на т.нар. Крал на Чалгата, но външният му вид със сигурност е най-мъжественият досега", пише изданието, което сравнява ранните му сценични преображения на транссексуална дива с днешния му имидж, напомнящ Джордж Майкъл от ерата на "Faith".
New York Times прави интервю по Skype с Азис, в което той обяснява провокациите си като опит да разбие стереотипите на българите.
"Първоначалното ми намерение беше да покажа на българите, че хората са различни, както и да им помогна да приемат онези, които са различни. Идеята ми беше да ни приемат, да ни обичат такива, каквито сме", обяснява Азис.
Роденият в Сливенския женски затвор певец споделя за желанието, с което майка му се е опитвала да развива таланта му, но и за скрупулите, с които всички са ги отблъсквали на прослушванията преди 1989 г.
"Никой не искаше циганче. Просто не искаха циганче в хора, циганче на първия ред, по телевизията, никъде. Беше немислимо да вземат някой като мен", казва той.
След години в емиграция в Западна Германия, завръщане в България и участия с оркестри в ресторанти, Азис прави първия си пробив в чалгата и само 2 години след договора си с първата си музикална агенция той успява да напълни най-големия стадион в страната с концерта си.
Днес, на 38-години, Азис е изоставил "дива"-имиджа си - отчасти защото се чувствал "прекалено уморен и стар за всичко", но и защото вече не усеща нуждата да провокира обществото.
"Направих, каквото мога, за да променя възприятията на хората. Показах, че можеш да си циганин и да си интелигентен, че можеш да си гей и да си готин. Това е. Не мога да правя едно и също нещо в продължение на 20 години", казва още той.
Азис говори и за двойния стандарт на българските медии, които "са готови да хвалят всеки чуждестранен гей-артист, но не и да признаят, че имат собствена гей-звезда".
"Случвало ми се е някой да ме спре на улицата и да ми каже: "Не мога да те понасям. Просто не мога да те гледам. Но когато си затворя очите, се заслушвам в пеенето ти". Така че дори хората да мразят хомосексуалните и ромите, все пак могат да оценяват музиката ми", казва още той.
Междувременно Азис обещава пред New York Times, че ще обмисли дали да не запише песен на английски език специално за американската публика, към която той има специално послание:
"Искам да знаят за България. Искам да им кажа, че това е една малка, но много красива страна; природата тук е невероятна, хората са много приветливи, особено в провинцията, и освен това имаме най-вкусното сирене".
