Хмм, готино

Началото на бандата може да се проследи до 2010 г., когато Марто (барабани) случайно засича почти непознатия Стоимен (вокали), за който само знае, че пее страшно и си има група, на един концерт.

Двамата са свирили заедно един път преди това, като Марто казва, че "тогава много се впечатлих от него и си викам "Ебаси тоя човек как пее". При тази случайна среща Стойо разказва за зараждащия се проект, в който вече участва и Дидо (китара) и предлага на Мартин да се пробва за барабанист.

Малко по-късно, когато "прослушването" все пак се случва, Марто е впечатлен, че "това не е група, в която някой изсвирва нещо и ти си длъжен да го повториш едно към едно. Всъщност можеш да си измислиш каквото си искаш, каквото ти е кеф." Очевидно е приет в групата и това поставя основата на една от най-обещаващите български групи в момента.

Първите им записи им отнемат около 2 месеца в края на 2011, когато записват 4 парчета за дебютното си EP. В крайна сметка концепцията на групата се променя и през юни тази година на бял свят излизат само две парчета, които целят да запознаят публиката с групата.

Въпреки едва двете издадени парчета, групата свири активно, както в България, така и в чужбина. Дидо разказва, че за първия концерт в Румъния се е свързал с организаторите на концерта на Cancer Bats там и им изпратил двете парчета. Промоутърът ги е харесал и им предложил да са съпорт на канадците. "Въпреки че не разполагаме с много пари, го направихме, защото това стана първата ни осъществена мечта с групата", допълва Стоимен.

Освен от punk metal, групата очевидно се влияе от много и различна музика. Дидо споменава mathcore, stoner, sludge и групи като Every Time I Die и Converge, докато Марто добавя, че слуша "много хеви метълски неща". Разнообразието личи и от музиката им, която може би би се вписала в определението post hardcore с math забежки.

България не е най-приветливото място за един музикант и това се отразява и на Them Frequencies. Стойо казва, че основните проблеми за една група тук са времето и парите. Всеки в групата трябва да работи, но пък всички си гонят целите. "Все още сме достатъчно млади, че да имаме тоя бунтарски дух, който казва "не пък, ще го направя", допълва Стоимен и очевидно момчетата се справят.

Този начин на мислене им помага и при записите на дебютния им албум в Next Dog Studio край Букурещ при Мариус Костаке. Това е човекът, който се занимава със записите в студиото и е бил солидно похвален от друга родна банда Expectations, които имаха два записа там тази година.

Дидо пратил демота на парчетата, които се харесали на Мариус - и след бързи и безболезнени уговорки за цена и време, момчетата записаха албума си там в началото на ноември.

"Парчетата в албума са много по-разлини от EP-то", казва Дидо, като допълва, че концепцията е по-избистрена. Парчетата са свързани помежду си, но въпреки това са отделни и самостоятелни песни. Никой не иска да се наеме с дати за сингъл или за самия албум, но би трябвало всичко да е готово в началото на 2013.

След това естествено следват планове за турне в Европа и по-точно в Източна Европа. Групата ще свири с французите Sofy Major, които също ще представят нов албум. Очаква се турнето да включва 12 поредни дати и да се случи през пролетта на 2013 г.

Познато, но някак не на място и нередно седят Them Frequencies на родната сцена. Може би най-доброто впечатление, както за музиката, така за начина, по който действат, даде Марто. "Очаквах да е нещо яко тресня или нещо много спокойно. Изведнъж се оказва нещо, което е като да гледаш братовчедка си и да си кажеш "хмм, готино".

Новините

Най-четените