Gravity Co. ни правят добри към родната музика с градския си алтернативен рок и конкретната си естетика и особено харесваме отнесената скромност на вокала им Явор, който се завърна в групата преди повече от две години и отново я вдигна на сцената.
С Петър Съмналиев (клавишни и програминг) си направиха труда да ни гостуват на чаша студена вода през най-голямата жега, за да разкажат какво ново около тях и няколко мига от Elevation - без да оплакват съдбата на твореца, ами напълно рефрешнати от новия музикален ред.
На няколко места четохме, че сте се завърнали, а всъщност откакто Явор пак е с групата, участвахте на няколко големи феста, включително Sziget, а и сме ви гледали доста пъти на живо в София...
Петър: Така е, но сега се завръщаме на бял кон, защото сме готови с десет парчета за нов албум. Има някакви периоди, в които се наричаш музикант, но нищо около теб не го показва. Фестивалите те презареждат, защото си на сцената, където се случват нещата, а албумът е върховият продукт, който доказва, че наистина правиш нещо.
От бизнес гледна точка няма ли да е голямо предизвикателство?
Петър: Въпреки че ще го пуснем безплатно в Интернет, носителят има съвсем друга - маркетингова функция.
Явор: Сам по себе си, разбира се, не значи нищо, така че ни предстои още доста работа по съпътстващи видеа и дизайна, а освен това не спираме с участията.
Разбрахме, че на Elevation въобще не ви е било скучно - каква е историята на снимката, на която Явор се целува с вокалистката на Kosheen Шиан Евънс?
Явор: Историята започна още преди да излезем на сцената, докато се мотаехме пред съблекалнята...
Чакай сега, имали сте съблекалня?
Явор: Да, бяха се постарали, по едно време нямаше ток, но имаше много минерална вода.
Петър: Ако питате дали имаме някои забележки към организацията на феста, нямаме, освен отношението към българските групи. Навън си съпортват местните банди, а тук, понеже си представят, че знаеш как стоят нещата, могат да ти пропуснат името на плаката. Независимо че си на главната сцена. Не че са ни накърнили егото, просто е нормално организаторите да ти засвидетелстват, че наистина си част от този фест.
Е, да, но Шиан Евънс го засвидетелства. Да се върнем на тая целувка...
Явор: С Шиан се заговорих още преди да излезем на сцената - отидох да я поздравя и да кажа, че съм фен на групата и ги поканих да ни слушат. Не очаквах, но се оказа, че са го направили. И като слязохме от сцената, тя дойде при мен да си говорим, направи ми впечатление, че е много земна.
Петър: Тя всъщност му каза "Baby, you have such a huge voice" и че е прекалено скромен за това, което прави...
Явор: Казах й, че сега е мой ред да ги гледам, мина тяхното участие, останах като гръмнат и после отново се видяхме и си говорихме. Когато се снимахме, тя каза: "Do you want something more", аз се пошегувах за целувката и докато усетя, тя ми дръпна главата. Беше много приятно изживяване и се радвам, че жена ми не изревнува.
Имате ли мръснишки парчета в новия албум?
Петър: Има, да, текстовете ги пише Борис Чиширков, наш приятел, който е важна част от групата. Китаристът Иво Чалъков композира, аз се занимавам с аранжимента, Стефан е на ударни с изключително важна роля, а Явор е гласът на всичко. Изброявам това, защото е важно, за да се наречеш група, а и периодът без Явор доказа, че има случаи, в които няма заменими хора. Но въпреки че сме в състава от ранните години, посоката в албума е съвсем нова.
Все още ви сравняват с Nine Inch Nails, не ви ли омръзна?
Ние харесваме тази група и със сигурност сме повлияни от нея, но бягаме по всякакъв начин от това да има от тях в нашата музика, защото би било супер лесно. Може би като похват има нещо, като в оня случай, в който Вим Вендерс пита любимия си японски режисьор "Крадете ли?", и той казва "О, да - постоянно. Вчера гледах новия филм на еди-кой-си и нямаше как да не открадна зеленото".
Имахте много силно време, в което освен награди от ММ, ваши парчета влязоха в MTV и VH1. Отрази ли се последвалият период на застой на феновете?
Петър: По-скоро отсяхме. Навремето, покрай първия албум, имахме ужасно много фенове - просто защото бяхме модерни. То с доста неща е така... Но вече сме 2012-а, много от хората си тръгнаха, други не се интересуват от музика, така че сега всички пред сцената са верни фенове, а и мисля, че има завръщане на публиката.
Явор: На мен ми харесва, че много млади хора са нахъсани да правят неща в тази насока и то съвсем адекватни.
Петър: Така има реална възможност да се създаде среда, възможност за обмен. Защото у нас всеки сам за себе ги прави нещата, прелива от пусто в празно, следи само неговото си, зацикля и, ето, шест години прави албум.
Обидени ли сте на някого, че тук положението за групи като вас не е розово?
Явор: Напротив, имаме да благодарим на ужасно много хора, откакто сме заедно.
Петър: Те винаги са наоколо, когато решиш да зарежеш всичко, за да ти кажат, че има смисъл.
Много сериозно стана, кажете нещо за фенките?
Петър: Знам, че се предполага, че след концерт започват всичките тези пикантни истории, но лично аз след лайв нямам нужда от друга комуникация, а да седя кротко с питие и да си говоря с хората от групата...
Явор: Аз съм женен.
Петър: Може да се каже, че почти всички сме семейни и със сигурност не сме Kiss, въпреки че Пол Стенли наскоро каза, че цялата тази история с мацките е била просто PR в продължение на 20 години, защото рокендролът изисква това. Слава богу, че не сме толкова рокендрол.
