Джен Маджура става част от Evanescence през 2015 година и оттогава образът й неизменно се свързва с известната алтернативна банда. Германка с тайландски корени, тя се занимава с музика от 6-годишна, а още от 4-годишна вярва, че това е съдбата й.
Професионално свири на китара от 19 години и има зад гърба си немалък кариерен път, като е била на една сцена с банди от ранга на Blind Guardian и Rage.
Всичко това - преди да замени Тери Балсамо - китариста, който свири с Evanescence от 2003 до 2015 година. Преди това е била част от Equilibrium като басист, но работата й в Evanescence изцяло я поглъща. Така тя се превърна във втория женски образ в бандата.
През 2017 година излиза вторият й солов албум - InZENity, който най-добре описва нейния личен музикален стил. Той се определя и като най-личния й албум до момента. Наскоро записа парче с българската група SEVI, която ще подгрява Evanescence по време на концерта им в София на 11 септември в Арена Армеец.
Преди него обаче разговаряме с Джен Маджура за музиката, пътя, вътрешния мир и... Чък Норис.
Здравей, Джен! Благодаря, че ни отделяш време за това интервю. Започнала си да свириш на китара още когато си била на 6 г. Кой те вдъхнови за музиката тогава?
Предполагам, че баща ми. Той беше басист и първо на него дължа това да стана музикант. Още когато бях на 4, знаех, че искам да се занимавам само с музика и нищо друго. Като дете първият ми кумир в китарата беше Ричи Самбора от Bon Jovi. Скоро след това започнах да слушам китаристите Стив Вай (Steve Vai), Нуно Бетанкур (Nuno Bettencourt) или Ричи Котцен (Richie Kotzen), докато съучениците ми харесваха момчешки банди и евроденс.
Можеш ли да си представиш да работиш нещо друго?
Абсолютно не. Музиката е моята страст, благословена съм да мога да я създавам.
Какво се промени в живота ти, откакто си част от Evanescence? Беше ли подготвена за цялата тази известност, когато започна да свириш с бандата? Кое е положителното и отрицателното на славата?
Свирих в различни банди, преди да се присъединя към Evanescence и знаех много добре, че животът ми ще се промени, когато стана част групата. Но честно казано, аз съм си същата като преди. Страхотно е да бъдеш слушан от много хора. Това ми дава усещане, че мога да допринеса с нещо за това светът ни да бъде малко по-добър, да има повече усмивки. Винаги се стремя към доброто. Опитвам се да бъда положителен модел на поведение за останалите и е наистина хубаво, когато виждам как музиката ни свързва хората по целия свят.
Що се отнася до негативната страна на славата... може би тя е, че прекарвам по-малко време вкъщи със семейството - заради пътуванията, турнетата и други служебни ангажименти, например участия в майсторски класове и др. Но не се оплаквам, аз съм благодарна да правя именно това.
Как се промени музикалният ти стил след Equilibrium? Имаш ли усещането, че се доближаваш все повече и повече до точното място за теб?
За да разберете „моя личен" музикален стил, препоръчвам да чуете последния ми самостоятелен албум „InZENity", който излезе през ноември 2017 г. Трудно е стилът в него да бъде описан, защото аз не обичам да се ограничавам в музиката - нито в слушането, нито в създаването ѝ. Тя варира от хард рок с поп елементи, до прогресивни части с метъл влияние и др. Личният ми вкус е много разнообразен и мисля, че това се усеща в песните ми. Все още не съм започнала работа по трети солов албум, защото моят основен приоритет сега са Evanescence и работата с Ейми и момчетата, за да излезем с един наистина разбиващ албум.
А свиренето на бас за въпросната друга група не ми повлия. Това си беше просто работа.
Какво интересно можеш да споделиш за феновете на Evanescence? Предполагам, че много от тях пътуват по света, за да ви видят няколко пъти. Познаваш ли някого от тях?
Постоянно в интервюта казвам, че феновете на Evanescence са толкова прекрасни и в същото време „откачени" по един очарователен начин. Разбира се, с времето се запознаваш с онези, които те следват по света и се появяват на някои от „Meet & Greet" сесиите (б. пр. срещите на групата с най-запалените фенове). Това е нещо страхотно. Лично аз се старая да поддържам връзка с администраторите на моите фен клубове по света и в Instagram, които ме подкрепят със своята обич и отдаденост. Ние, изпълнителите, не бихме били нищо без подкрепата на феновете. Мисля, че всеки артист трябва да почита, да цени и никога да не забравя това.
Вече имаш два самостоятелни албума. Имаше ли нещо специално в подхода ти за InZENity? Разкажи ни малко повече за философията на този албум.
Не знам как ще ви прозвучи, но в първия ми самостоятелен албум търсих компромис между това как исках да звуча аз и това, което си представях, че хората очакват да чуят. За InZENity се заклех пред себе си да не допускам никого да определя какво мога или не мога. Имах ясна идея и визия за динамиката на песните, за композицията, за микса и вокалните аранжименти. InZENity е израз на моята душевност и аз съм повече от горда с този албум.
Философията зад него, както и това, че избрахме да е изцяло в черно и бяло, са свързани с идеята, че можем да намерим вътрешно равновесие и спокойствие, своя „дзен", ако приемем разнообразието във всеки един от нас.
Къде и как успяваш да постигнеш своя вътрешен мир?
Аз съм работохолик. Такава съм. Най-щастлива съм тогава, когато съм продуктивна. Винаги се стремя да мисля една стъпка напред и с всеки ден ставам по-добър човек, като постоянно правя малки добри неща - например да помогна на възрастна жена да прекоси улицата, да се усмихна на непознат или да даря храна за местен приют за кучета. Според мен, в забързаното общество, в което живеем, с цялата тази заетост и шум в социалните мрежи, много хора се концентрират повече в това да се оплакват. Аз намирам своя вътрешен баланс тъкмо в обратното.
В твоя самостоятелен албум има песен, която се казва „Чък Норис". Имаш ли любим виц за него и за какво се разказва песента?
Ха - ха.. Най-любимите ми шеги с Чък Норис са общо взето събрани във втория куплет на песента. Друга любима ми е, че „Чък Норис е преброил до безброй... два пъти!"
В музиката хората често се увличат в това да търсят прилики. Сякаш се имат нужда да сравняват артистите с други артисти. Кои са най-ласкателните и най-разочароващите примери, свързани с теб?
Певецът Шмиър (Schmier), вокалист и басист на германската траш метъл банда Destruction, веднъж описа стила ми като смес от Extreme и System of a Down. Това беше доста очарователно сравнение. Алекс Сколник (Alex Skolnick) от Testament, който изпълнява солото на китарата в песента ми „Bully Lies", я описа като „AC/DC на хапчета". Честно казано не разбирам обидните сравнения.
Имаш тайландски корени, но си израснала в Германия. Кои са най-интересните черти на източната и на западната култура, които откриваш в себе си?
Възпитана съм като будист, а израснах в Южна Германия. Възприемам будизма повече като начин на живот, отколкото като религия. Така че мисля, че нося вътре в себе си потребността от душевно спокойствие и хармония. „Немското" в мен определено е черта в характера ми - не обичам да закъснявам и винаги се старая да бъда организирана. Поне се опитвам, ха-ха.
Хубаво е да виждаме все повече жени-музиканти в света на рокендрола. Има ли все още много предразсъдъци спрямо тях?
Не съм сигурна доколко понятието „предразсъдък" е уместно в този смисъл. Все повече и повече момичета се издигат в позициите си не само в сферата на рокендрола. Личното ми убеждение е, че един ден полът вече няма да има значение. В крайна сметка ние всички сме музиканти, даваме най-доброто от себе си и се опитваме да вложим колкото може повече страст и творчество в изкуството. Лично аз бих искала хората да слушат моята музика и тя да докосва сърцата им, вместо да обсъждат цвета на сенките ми за очи.
Разкажи ни повече за работата си с българската банда SEVI. Как се срещнахте и решихте да запишете песен заедно? Слушала ли си друга българска група?
Със Светлана и момчетата се запознах в Пловдив, когато Evanescence участва на фестивала Hills Of Rock. Тя ме покани да се присъединя към техния албум „Follow Me" като гост за соло китара в песента „To Hell and Back". Звученето им ми харесва и приех. Забавлявахме се много, когато дойдох в София за снимките на видеоклипа към песента и бих казала, че станахме добри приятели.
Как върwи турнето до момента? Какво ще е посланието към българските ви почитатели?
Турнето е зашеметяващо! Уважаеми фенове от България, благодаря ви, че ни обичате и ни подкрепяте. Нямаме търпение да свирим в София и да се видим! А дотогава не забравяйте - подкрепяйте доброто и всеки ден се старайте да бъдете по-добри!
