July Morning може и да е твърде далеч, но едва ли има човек, който отсега да не си мечтае за 36-часово плажно парти със соул, денс, фънк, афробийт, хаус, диско, лаундж, ню джаз - и въобще всички летни стилове, които ти отварят глътката за коктейли и спонтанни смеси с мента.
Второто издание Sozopol Fest - July Morning на плажа на Гардина започва точно на 29 юни и ще продължи до сутринта на 1 юли, а една от групите, които ще стъпят на фестивалната арена, е бруклинската банда Tortured Soul.
Създадени от семплото, но авантюристично схващане, че съвременната денс музика може да бъде изпълнявана изцяло на живо, Tortured Soul пълнят зали и дансинги със своите уникални изпълнения. Групата стартира официално и тръгва на турне през 2003, често свири в клубове, които никога дотогава не са приемали банди, които свирят на живо. Имат участия от фестивалът Bonnaroo в Тенеси, до британския Big Chill и Java Jazz в Индонезия. Днес, след 8 години турнета и репутация на легендарни шоумени, Tortured Soul са първата група с live концерт във величествения техно клуб Fabric в Лондон, както и с публика, надхвърляща 15 000 души на джаз феста в Монреал.
Какво прави тези момчета толкова специални? Те не използват винил, нито CD, нито mp3-ки, дори не Final Scratch. Всичко се свири наживо. Джон-Крисчън Урич на перкусии, Джордън Сканела на бас и Итън Уайт на ретро кийборд, който добавя особен вкус на звученето им. Но нека да ги оставим сами да разкажат за себе си.
Как се събрахте, момчета?
Итън: Групата тръгна като студиен проект през 2001 с рилийза на „Might Do Something Wrong". Всъщност името на бенда беше част от текста на песента. През първите години Крисчън се занимаваше основно с менажирането, защото тримата бяхме част от ритъм секцията на еда acid jazz група, наречена Topaz, която постоянно бе на турне из Щатите. Докато излязат втория и третия ни сингъл , Крисчън просто ни използваше да свирим в неговото студио, но постепенно симпатиите ни като музиканти един към друг се развиха. До 2003 вече бяхме прекратили всички останали професионални анагжименти и се захванахме със собственото си трио. Много хора ни питаха защо сме решили да бъдем live група, вместо да направим някаква DJ формация, както правят всички хаус музиканти. С нашия бекграунд като перкусионисти и с това музикално образование, решението дойде съвсем естествено.
Това беше първият ви самостоятелен проект?
Всеки от нас е имал участия в различни формации, но за пръви път създадохме група, която да свири денс музика наживо. И така вече няколко години.
Как решихте да „свирите" хаус?
И тримата винаги сме се интересували от изпълнената наживо денс музика. Искахме да правим нещо ново и интересно. В един момент това, което свирихме звучеше ретро, което не бе чак толкова лошо, но не ни удоволетворяваше. Търсихме онова звучене, което да грабне хората, да е близо до тях, до ритъма на ежедневието им.
Кой ви вдъхновява?
Крисчън: Лично аз съм адски повлиян от соул и джаз изпълнителите. Herbie Hancock, Donny Hathaway, Stevie Wonder, Quincy Jones, Marvin Gaye и Duke Ellington са една част. Бих могъл да изреждам с часове. "Крада" от много места. И тримата се вдъхновяваме по различен начин от много места и споделяме всичко, затова и се разбираме толкова добре, но и всеки от нас има стил и това прави звученето ни уникално.
Кажете нещо повече за албума "Did You Miss Me" и какво ви вдъхнови за него?
Итън: Вкарахме малко живи изпълнения, които могат да се пускат и в DJ микс, без от това да страда текстът. Повечето парчета са писани от Крисчън. Като цяло албумът е вдъховен от пътуванията ни откакто сме заедно като трио. Имали сме доста луди моменти през годините, виждали сме толкова много нови места и сме се забвлявали с новите си приятели, но трябваше да се справим и с болката от липсата на любимите ни хора за дълги периоди от време. Всички тези хубави и тъжни мигове са тук. Разбира се, заглавието на албума има двойно значение, защото хората все ни питата дали няма да издаваме нешо ново - "Липсвахме ли ви?"
Каква е историята на лейбъла TSTC Records? Като "аутлет" за свои парчета ли смятате да го ползвате или ще издавате и други имена?
Крисчън: Първоначалната идея беше именно да ни служи като аутлет за повече наша музика, която да издаваме, когато пожелаем, но постепенно с работата около "Did You Miss Me?" стана дума дали да не се пробваме с промотиране на нови имена. Имаме няколко проекта предвид. Преди да започнем, искам да сме сигурни, че можем да осигурим професионален съпорт и да промотираме всеки запис.
Едно от парчетата в албума ви се казва "Обичаме текила". Моля, пояснете...
Трябва да се разбира буквално - наистина обичаме хубавата текила. Преди всеки концерт си имаме ритуал - изпиваме по един шот - и по целия свят разнасяме посланието за несъмнените ползи от пиенето на текила. Това е част от нашите изисквания към организаторите на концерти и държим текилата ни да е 100% oт agave. Ако не знаете какво е това и ни срещнете очи в очи, пригответе се за лекция!
Много от парчетата ви са посветени на темата за връзките от далечни разстояния ("Home To You", "Something Wrong"). Автобиографични ли са?
Крисчън: Да. Toчно тези двете са буквално откъснати от живота ми.
Кой пише, кой продуцира и кой взима финалните решения?
Крисчън: Повечето текстове ги пиша аз, като Джордан и Итън се занимават с изкуството на композирането. Все пак и тримата работим по много аспекти на писането и аранжимента и продуцирането. Ако някой от тримата има резерви за дадена песен, всички се включваме в доизпипването й. Или пък и тримата я зарязваме. Всеки от нас има право на вето.
Трудно ли е да постигнете звученето от концертите при запис в студио?
Крисчън: Да. Две различни неща са. Записът е прецизно организирано творение, в което се опитваме да вкараме духа на живите изпълнения. Лайвът е друго нещо. Там има по-малко аранжименти, по-малко менажиране на вокалите, по-малко вариации в звука и ефектите, темпото е стабилно, всичко зависи от настроението ни, дали сме се наспали предната вечер, или дали сме махмурлии. Вианги има спонтанност и сурова енергия, която ни идва отвътре, към нея прибавяме и страхотната колективна енергия, която се излива от публиката и ни кара да изпитваме уникални преживявания всеки път. Струва си да се чуят както записите, така и изпълненията на живо.
Как се справяте едновременно с турнетата, записите и управлението на собствен лейбъл?
Джордан: Доста работа има, но ние живеем и дишаме това, което правим и се справяме. Изпипваме детайлите, независимо дали става дума за музика или бизнес делата на Tortured Soul. За нас това си е работа на пълен работен ден.
Винаги ли сте звучали така или с всеки нов албум стилът ви еволюира?
Стилът на Tortured Soul в началото наподобяваше музиката на предната ни група Topaz, която Итън спомена по-горе. Все пак ние свирихме в тяхната ритъм секция в продължение на 3 години, имали сме доста турнета и концерти. Когато се махнахме и създадохме Tortured Soul, вече имахме добре развита идея за звученето си, която се затвърди с времето. Всички ние имаме своите истории и опит с музиката, но звукът на Tortured Soul еволюира в нещо собствено, нещо, което надгражда сборът от уменията на трима ни.
Tortured Soul са на Sozopol Fest на къмпинг Градина 29 и 30 юни 2012 г. Билети в мрежата на Eventim.
