За определен период в началото на новото хилядолетие, нямаше по-мръсна дума в музиката от "емо".
Жанрът насърчи безкрайна върволица от момчета с кичури пред очите да вият колко ужасен е техният комфортен живот в предградията.
Наравно с по-гневния си събрат "скриймо", емото даде началото на банди като My Chemical Romance, Hawthorne Heights и Fall Out Boy.
Критиците ги мразеха, а дясната преса ги третираше като съвременен дявол.
"Защо никое дете не е в безопасност от зловещия култ към емо", гласеше един материал в Daily Mail, свързващ жанра със случаи на самоубийство и самонараняване.
Подобна истерия вероятно е изглеждала много странна за всички, които са следили музиката през 90-те години.
Тогава емо жанрът беше много различен.
Базиран на емоционалния хардкор от 80-те на Rites Of Spring и проекта Embrace на Йън Маккей (в ерата му преди Fugazi), емо-сцената беше като цяло разделена между няколко банди от американския среден запад.
Те бяха доста различни и обхващаха всичко - от енергичния, пречистващ рок на Mineral до странния саунд на Cap'n Jazz.
Като текстове, тези банди имаха твърде малко общо с хленченето на по-късните представители на жанра. Текстовете им бяха емоционални, няма спор, но бяха и скромни, задълбочени и забавни.
Ако масовото емо се "спихна" след пика си в средата на първото десетилетие на новия век, тази форма продължи безстрашно напред.
Сред ветераните смело се изправят събрали се наново банди като Braid и American Football.
В редицата на новаците са Hotelier, Into It Over It и екстравагантно наречената The World Is A Beautiful Place & I Am No Longer Afraid To Die.
"Банди като American Football не са правили концерти за стотици хора през 90-те, но те свиреха музика, която биваше приемана добре от отдадени индивиди и постепенно се разпространи", обяснява Кевин Дъкет, собственик на Topshelf Records - инди лейбълът, приютил Braid и TWIABP.
"Хората вземаха инструментите и искаха да продължат с този саунд".
Тези две генерации редовно се движат в едни и същи кръгове.
Те правят турнета заедно, пускат отделни сингли, а в случая на Майк Кинсела от Cap'n Jazz/American Football и Евън Вайс от Into It Over It си сътрудничат помежду си (в осъзнато интелигентната инди-банда Their/They're /There).
За старите банди, вниманието на новото поколение се оказва полезно.
American Football например сега свирят в зали, много по-големи от онези, на които са изнасяли концерти в пика на славата си.
А по-младите групи, способни да се възползват от онлайн общност, много по-развита, отколкото в ерата на емото от 90-те, привличат многобройни свои последователи: и TWIABP, и групата от Пенсилвания Tigers Jaw присъстват в топ 200 на Billboard в последните години.
Успехите им предизвикват дебат дали се намираме насред възраждане на емото, усложнено от аргументите какво всъщност е емото.
Подобно на своите предтечи от 90-те, много от сегашните изпълнители от този жанр избягват да се асоциират с това понятие.
Определено музиката, която много от тях правят, включва много по-широка гама от жанрове: TWIABP загатва за емоционалното инди на Decemberists, докато най-новият проект на ВайсWeiss - Pet Symmetry, има повече общо със стържещия алтернативен рок.
Бандата от Шефийлд Nai Harvest междувременно някога свиреше нестабилно емо в духа на American Football, но сегашният им албум изоставя този саунд в името на химнов lo-fi саунд.
Вероятно поради това, новата сцена е не толкова възраждане от мутация, а по-скоро тласка емото в нова насока.
За щастие, тази посока вероятно няма да притеснява издания като Daily Mail в близко бъдеще.
