Преди изобретяването на Auto-Tune - софтуера, довел до необратима промяна в музикалната индустрия, Анди Хилдебранд е работил в изследователския отдел на петролна компания.
Работейки за Exxon Production Research и после за Landmark Graphics, на която е съосновател, Хилдебранд разработил софтуер за обработка на данни от отразителна сеизмология - метод за оценка на характеристиките на пластовете под повърхността на земята чрез отразени сеизмични вълни.
Иновациите му са били изключително полезни за откриване на петрол - и са му донесли много пари
Но отразителната сеизмология все пак не е била първата му любов. Учил флейта от малък, Хилдебранд искал да се занимава професионално с музика - и намерил начин да прехвърли уменията си в тази област през 1990, когато създал Antares Audio Technologies, компания, занимаваща се предимно с цифрова обработка на музика и софтуер за семплиране.
Пробивът му с Auto-Tune бил вдъхновен от случаен коментар през 1996-1997, когато съпруга на дистрибутор споменала колко чудесно би било да имаше устройство, което да й помага да пее вярно, твърди Грег Милнър в книгата си "Перфектен звук завинаги".
След известен размисъл Хилдебранд осъзнал, че типът обработка, който използвал в петролната индустрия, можел също така да коригира и звука и тембъра на пеещ човек. Както обяснява той години по-късно:
"Обработката на сеизмични данни включва манипулация на акустични данни във връзка с линейна променяща се, неизвестна система (модела на Земята) с цел определяне и изчистване на необходима информация за интерпретиране на геологични данни.
Сходните технологии включват корелация (статистически анализ), линейно предиктивно кодиране, синтез (моделиране на бъдещи състояния), анализ на оформящите елементи (спектрално подобряване), и цялостна обработка за свеждане на артефактите до минимум. Всички тези технологии са присъщи и на геофизическите приложения, и на музиката."
Въпреки че е имало начини за коригиране на тембъра и преди Auto-Tune, това далеч не е било толкова лесно
Auto-Tune се е наложил като много добър и невероятно лесен за употреба, като освен всичко друго, позволява на потребителите да зададат основен лад и после софтуерът автоматично да коригира нотите, за да се получи желаната височина на тоновете.
"Хората не можеха да повярват на това, което чуваха," казва Хилдебранд пред Милнър, разказвайки за дебюта на софтуера в края на 90-те години. "Трудно ми беше да ги убедя, че не си правя шега с тях и това не е скрита камера."
За самия Хилдебранд идеята на софтуера е да позволи на изпълнителите да се интересуват повече от емоцията при запис, отколкото от чисто техническите аспекти на вокалното изпълнение.
"Обикновено първият дубъл на певеца е най-добър, най-пълен с жизненост и емоция," коментира той пред NPR през 2004. "След записа, обикновено продуцентът заявява: "Беше чудесно, ама втората фраза беше малко фалшива, твърде високо беше, така че хайде да го направим отново". И вече певецът се вълнува за тембъра, трябва да се концентрира върху интонацията, и жизнеността и емоцията изчезват абсолютно от изпълнението. Така че Auto-Tune имаше за цел да позволи на продуцента да коригира първия дубъл при запис."
Auto-Tune набира бързо популярност в музикалния бранш
Всъщност той известно време се пази в дълбока тайна, докато Шер не го изважда на преден план със суперхита си от 1998 Believe, където софтуерът е използван с най-агресивните възможни настройки за странен, роботизиран ефект.
"Повечето големи студиа вече използваха софтуера за коригиране на записите. Те обаче не обичаха да говорят какво всъщност правят със записите," споделя Хилдебранд. "Те не искаха да подчертават по някакъв начин факта, че всъщност правят корекции в гласа на изпълнителя, но го правеха... Шер беше първата, която го извади на бял свят."
След което нещата се превръщат в надпревара и продуцентите навсякъде започват да използват масово технологията.
"Това е чудесен и напълно приемлив инструмент, в който няма нищо нередно," заяви музикалният продуцент Пат Дилет пред Billboard през 2004. "Опитваме се да коригираме звученето на гласа на изпълнителите от години. Много преди Auto-Tune, имахме цял куп методи - да ускорим звука, да го забавим, да пренесем нещата в друга част на записа и да поправим проблемите. Само че беше много трудно. Тъй че няма как да не се радвам, че сега е по-лесно."
"Откакто се прочу със странния изкривен ефект на припева на Believe на Шер, Auto-Tune се е превърнал в оскърбително нарицателно, деклариращо, че някой не може да пее," пише Лесли Андерсън в The Verge. "Само че критиките са нечестни, защото всъщност всички в бранша го използват от години."
Естествено, далеч не всички са щастливи от ефекта, който Auto-Tune е оказал върху съвременната музика
Списание Time го постави сред 50-те най-лоши изобретения на всички времена, докато други го сравняват с модификациите на тялото и пластичната хирургия. Някои изпълнители също заеха "протестни" позиции, примерно Джей Зи, който пусна "анти-аутотюн" албум и песен, наречена D.O.A. (Death of Auto-Tune).
Но в основната си част аудиторията охотно предпочиташе да остава в блажено незнание до каква степен любимите й песни са изкуствено усъвършенствани, точно както жените върху кориците на списанията. Ето защо хората бяха в шок, когато нередактирани записи от ужасното пеене на Бритни Спиърс наскоро изтекоха в Интернет (макар че под натиска на лейбъла й повечето копия от този запис са изтрити, можете да ги откриете, ако потърсите по-старателно).
Има ли обаче всъщност някой, който наистина да е изненадан, че Бритни - или други поп звезди от бранша, включително и в България - звучат толкова зле без обработка? Ще навреди ли това на кариерата на който и да е съвременен изпълнител? Естествено, че не - така че просто се отпуснете и се наслаждавайте на чудесата на Auto-Tune.
