През 2014 г. посещаемостта на мексиканския музикален фестивал Trópico, провеждащ се в курортния град Акапулко, драстично е спаднала. Тогава фестивалът се е провеждал едва за втора поредна година и още далеч не е утвърден. Няколко месеца по-рано обаче в близкия град Игуала изчезват 43 студенти - факт, който кара много от желаещите да посетят фестивала да предпочетат този път да си останат вкъщи.
Но в един момент по време на тридневния фестивал, организаторът Пепе Безаури си спомня нетипичен момент. Люк Дженър от Rapture, Пат Махоуни от LCD Soundsystem и Алексис Тейлър от Hot Chip, наравно с други, се качили на сцената, при което настъпила тишина.
Дейвид Бърн поискал от присъстващите да преброят до 43 в памет на студентите, които според главната прокуратура местната полиция предала на картелите.
"В резултат на нещо ужасно, се случи нещо красиво - 3000 души, които бяхме там, се сплотихме от позитивната мисъл, че трябва да работим заедно и да се опитаме да прекратим тази безнаказаност", си спомня Безаури.
Това е и момент, който също така показва как многодневните мега-фестивали на Мексико често съществуват паралелно с една друга, много по-сурова и ужасна реалност.
Днес вече Trópico е успял да придобие солидна популярност и в програмата на феста вече се срещат имена от световна величина като диджеите Bonobo, Николас Джар и много други.
Самото събитие създава уникална среда: три дни на музика и поддържана от дрога веселба насред Акапулко, на броени километри от райони, съсипани от свързано с наркотиците насилие.
През 2016 г. там е имало 918 убийства, което го прави най-смъртоносния град на Мексико в продължение на пет поредни години. През 2017, общият брой на убийствата в страната се увеличава с близо 25% до 25 324, което прави тази година най-изпълнената с насилие в историята.
Сега наскоро избраният за президент Андрес Мануел Лопес Обрадор подхвърля идеята да се предложи амнистия на неизвършвалите насилие престъпници и обещава да възстанови мира, след като заеме президентския пост на 1 декември. Междувременно обаче убийствата през първите шест месеца на 2018 г. са нараснали с още 13%, обяви вътрешното министерство на страната през юли.
По същото време голям брой хора остават напълно незасегнати от престъпността и насилието в страната не пречи на повечето фестивали. "Всичко случило се доведе до това да не се развият много възможности и градът е доста беден", казва Безаури за Акапулко. Мястото е известна дестинация за богаташите, но за местните нещата далеч не са толкова идеални. А през годините престъпността в този райски кът само се увеличава.
"Идеята беше да върнем мястото към най-добрата му същност... към тези златни години на Акапулко чрез това събитие", споделя още организаторът.
В последните години фестивалната сцена на Мексико се е разраснала значително като най-различни събития с музика на живо обсипват цялата страна.
Доклад от 2017 г. за бранша на електронната музика отбелязва, че Мексико е домакин на поне три от най-големите латиноамерикански денс фестивали, а броят на бутиковите събития като Trópico, NRMAL, Vaivén и Comunité се увеличава непрекъснато.
"Всичко, което изграждаме, е наше културно, музикално наследство. Вярваме, че нашата роля е да осигурим терен, така че артистите да се развиват", коментира през април Хуго Диас, организатор на фестивала Ceremonia, сред чийто хедлайнери фигурират имена като Beck, Saint Vincent и King Krule, които свирят наравно с мексикански изпълнители.
Марио Ромеро, основател на фестивала Bahidorá, хедлайнер на който наскоро е бил Камаси Уошингтън, казва, че подобни събития спомагат за популяризацията на Мексико.
Въпреки това дори музикантите и самите организатори не са имунизирани срещу социалните проблеми. През 2017 г. 5 души загинаха по време на популярния електронен фестивал BPM в Плая дел Кармен, след конфликт, най-вероятно свързан с продажбите на наркотици по време на събитието.
Това доведе до отмяна на последното издание на фестивала, което беше предвидено за януари 2018-а.
"Също така сме жертва на това – на дрога и насилие, на заплахи, на намеса от престъпната нарко-индустрия, и се борим срещу това точно както и останалата част от страната", казва Ромеро.
И той, и други признават неприятната истина: мексиканските фестивали, които може би са в пика на популярността си, често демонстрират паралелните реалности на страна, където класовото разделение е дълбоко.
На многодневните партита в луксозни нощни клубове, квартали, ресторанти и т.н. безнаказаността, корупцията и насилието изглеждат на светлинни години разстояние. Периметърът е добре охраняван. Дрогата е част от атмосферата на "всичко е разрешено". А тълпите като цяло произлизат от средната класа и елита.
Bahidorá, който се представя в Twitter като "магическо празненство, в едно въображаемо място", цели да създаде подобна на сън среда с йога лечебен лагер, джогинг и вело-занимания, бутикови къмпинги и гмуркане. Той е екологичен и се грижи за намаляването на въглеродните емисии. "Въображаемото място" е щатът Морелос, който често е свързваща точка за дрогата, преминаваща от бреговете на страната към Мексико Сити. "Мисля, че хората избират, или подсъзнанието им избира, да пъхнат тази подробност в някое по-затънтено чекмедже", коментира Ромеро.
Анди Бенет, професор в университета "Грифит" в Австралия, който е изучавал фестивалите и популярната култура, казва, че социалното разделение донякъде е резултат от засилено възприятие за риск.
"Ако младежите от средната класа някога са искали да протестират срещу неравенството на мексикански фестивали като прочутото рок-събитие от 1971 г. Avandaro, по негови думи богатите от по-сигурни квартали сега като цяло предпочитат да държат насилието и бедността на поне ръка разстояние. А фестивалите се превръщат във въплъщение на тази философия", казва той.
Това обаче не е единственият фактор.
Рисковете за младите бунтари винаги са били по-големи в Латинска Америка. Според Ерик Золов, професор в университета "Стоуни Брук", специализирал в изучаването на мексиканската контракултура, младежите в Мексико се сблъскват с проблеми, които хората на същата възраст и от същите класи в САЩ нямат. Тези, които в историята са били мишена на военни режими, са отличен пример за начина, по който младежите в региона понякога са по-близо до социалните проблеми, смята той.
Повече от всичко друго обаче, фестивалите безспорно са посветени на музиката, макар и актуалните събития никога да не изчезват напълно от полезрението. Изданието тази година на Bahidorá включваше лайнъп от близо 50 изпълнители, включително английското електронно дуо Mount Kimbie и диджея и продуцент Робърт Худ.
Така фестивал като Bahidorá постига приходи от над 1 млн. долара и осигурява близо 1000 работни места на местните жители.
За Ромеро обаче още стои проблемът как да насърчи десетките хиляди бивши посетители на фестивала и милионите последователи в социалните медии не само да присъстват на предстоящите издания, но и да правят повече за Мексико.
"Като шоумени и промоутъри, как можем да използваме тези канали, за да създадем политически активни общности?. Мечтата ми е този тип организация да придобие политическа тежест. Не носим пряко отговорност. Но имаме непряк ангажимент към решаването на тези проблеми", смята Ромеро.
