Последни новини:
Момичешката група TLC се събра и прави нови песни без починалата през 2002 г. Лиса Лопес; Дрейк готви албум с неиздадени песни на Алая, която умря през 2001-а; хип-хоп фестивалът Rock the Bells включи в програмата си холограмни изпълнения на Ol' Dirty Bastard (починал преди 9 години) и Eazy-E (умрял през 1995-а); Джейсън Бонъм си мечтае да свири с холограмата на баща си Джон, умрял през 1980-а.
Музикалната индустрия практикува дисциплината „експлоатация на мъртвите" от време оно: то не са трибют албуми, чиито приходи хранят корпоративни акули; „фенски" пакети с дневници, писма и интервюта на умрелия, иззети докато тялото му е все още топло; ексклузивни албуми и колекции от негови половинчати, недовършени и неиздадени материали.
Преди година всичко това стигна печалната си кулминация, когато фестивалът Coachella върна Тупак от гроба на сцената чрез холограма и призова всяко семейство на починал музикант да последва този пример.
Но даже съвсем встрани от безвкусната тенденция с холограмите, стореното от Джъстин Бийбър и най-новата му песен върху паметта на Майкъл Джексън преминава всякакви граници на приличието.
Продължават да смучат от Краля на попа
Факт: Майкъл Джексън беше убит. Независимо колко теории на конспирацията ще бъдат измислени, имаме мъртва суперзвезда, а нейният доктор е в затвора за непредумишлено убийство.
В момента майката на Джексън съди AEG и твърди, че компанията е счела приходите си за по-важни от неговото здраве. Най-просто казано, доктор Мъри и AEG са причините една майка да загуби своя син, три деца да загубят баща си, а музиката да загуби своя поп идол.
И въпреки това, индустрията не показва и капка угризение. Образът и песните на Джако постоянно биват експлоатирани. По-малко от 4 месеца след смъртта му, AEG не се посвени да издаде документалния мюзикъл This Is It - хроника на репетициите му за концертите, които в крайна сметка го убиха.
Година по-късно и Sony Records изсмука каквото можа чрез посмъртния албум Michael. А сега някой е позволил на Джъстин Бийбър да вземе неиздадена музика на Джако за основа и свободно да си пее върху нея.
В петък по британското радио Capital FM беше премиерата на въпросната песен Slave To The Rhythm: отвратителна каша от електронен денс и оригиналната заготовка на Джако, записана 4 години по-рано.
Впрочем парчето би се получило брилянтно като солова песен на Майкъл Джексън. Но знаем как стават тези неща: от нея ще се направят повече пари, ако се появи в албум на Джъстин Бийбър.
Лешоядски инстинкти
Преди излизането на песента Бийбър написа в Twitter: "Много съм развълнуван от това, което предстои. Майкъл постави летвата. Не само като музика, но и като цялостен изпълнител, и като отношение към феновете. Де да беше още тук...".
Едно е някой да ти липсва, да си спомняш най-ярките му качества и да ти се иска да беше още жив за една последна прегръдка или последна песен.
Съвсем друго е да ровиш в архивите му и да добавяш към тях електронни семпли, да лицензираш семейни снимки и да ги слагаш върху тениски, както и по всякакъв друг начин да осребряваш факта, че той е на два метра под земята.
Съжалявам, ако звучи твърде поучително, но някой трябва да го каже: Идва момент в кариерата на всеки музикант, когато той умира. Оставете го да почива в мир.