Когато голям музикант почине внезапно на млада възраст, светът свежда глава и потъва в скръб.
Но когато посмъртен албум се окаже най-великата творба на съответния артист, болката става още по-голяма - тъй като той или тя никога не успява да стане свидетел на собствения си триумф.
Не успява и да види как с последните си песни влиза в сърцата на хората и се превръща в легенда.
Тази ситуация е една от най-рядко срещаните в света на рока и метъла, но все пак се оказва съдба на няколко наистина забележителни личности.
В посочените примери музикантът вече е приключил албума си и умира в краткия период от време между записите и премиерата на изданието. Въпреки трагичните обстоятелства, днес ни остава утехата да слушаме неговата музика.
Ето петима изпълнители, починали преди на бял свят да се появи големият им шедьовър:
Джанис Джоплин
Рядко сме чували гласове с красота и сурова мощ като този на легендарната перла на рокендрола.
Джанис Джоплин си остава еталон за всяка рок певица цели 50 години след смъртта си от свръхдоза през 1970-а.
Американката е застигната от проклятието на фаталния "Клуб 27" само 16 дни след смъртта на Джими Хендрикс, а малко по-късно излиза нейният соло опус Pearl, изстрелял се моментално до №1 в Billboard.
Цялата дискография на Джоплин е невероятна, както с бандата Big Brother and the Holding Company, така и като солов артист. Но финалният ѝ албум е най-обичан и е продаден в над 4 млн. копия, с хитове като Me and Bobby McGee и Cry Baby, превърнали го в икона и в уникално откровение на една непрежалима певица.
Иън Къртис (Joy Division)
Вокалистът и текстописец на британските пост-пънкари се самоубива през май 1980 г.
Два месеца по-късно албумът Closer е издаден и добива златен статус във Великобритания. А сингълът Love Will Tear Us Apart, който е извън албума, става платинен още следващия месец след смъртта на Къртис.
Преди самоубийството си певецът се бори с епилепсия, депресия, както и чувство за вина заради извънбрачна афера. Животът му приключва трагично едва на 23 г., а впоследствие останалите от групата сменят името си на New Order.
Макар че в началото на успява да избяга от сянката на Къртис, постепенно New Order постига успехи и съществува и до днес.
Брадли Ноуъл (Sublime)
Лидерът на пънкарското трио умира два месеца преди бандата да постигне световен успех с албума от 1996 г., също наречен Sublime.
Изданието достига 6 млн. продажби само в Щатите и съдържа хитовете What I Got и Santeria, които превръщат групата в голямо име и на международната сцена.
За съжаление, Ноуъл умира от свръхдоза хероин в един мотел в Сан Франциско само на 28 г., а без своя лидер, певец и китарист, триото няма как да съществува.
Години по-късно другите двама опитват да възобновят активността си с нов фронтмен, Ром Рамирес, но скоро се сблъскват с невъзможност да използват името Sublime без разрешение от наследниците на Ноуъл.
Затова те се кръщават Sublime With Rome, като под това име издават три албума и съществуват и досега.
Андрю Ууд (Mother Love Bone)
На сиатълската сцена от края на 80-те и началото на 90-те се случва трагичната история на една от групите, поставили основите на грънджа.
Mother Love Bone притежава фронтмен с изключителен потенциал в лицето на Адрю Ууд, който успява в текстовете си да улови квинтесенцията на гръндж музиката: изгубените надежди, отчуждението, самотата и гневът.
Групата обаче записва само един албум, Apple (1990) - дебют, издаден няколко месеца след като Ууд умира от свръхдоза хероин. Днес Apple е считан за емблематичен албум, а самият музикант добива митичен статут.
Впоследствие двама от членовете на Mother Love Bone основават легендарните Pearl Jam.
Дейвид Голд (Woods of Ypres)
Отново става дума за фронтмен и лидер, загинал трагично малко след записите на оказалия се финален албум на канадската дуум метъл група, наречен Woods 5: Grey Skies & Electric Light.
Но този път причината не са наркотици, а автомобилна катастрофа, случила се през 2011 г., когато Голд е на 31.
Впрочем албумът се фокусира върху темата за смъртта и за способността да оценяваш околните, докато са все още живи. Woods 5 триумфира на канадските награди "Джуно" в категорията за тежка музика и е смятан за един от съществените метъл албуми на миналото десетилетие.
