Дори и най-качествените и успешни групи претърпяват развитие и се променят през годините - но това невинаги се приема добре от слушателите.
Обикновено музикантите имат нужда да търсят нови посоки в творчеството си, но винаги съществува риск да подведат очакванията на аудиторията. За метъл групите рискът е най-голям, когато си позволят да жертват част от тежестта в звученето и да добавят елементи от по-леките стилове.
"Продажник" е често определение за всеки, позволил си смекчаване на звука, тъй като такъв ход обичайно се свързва с желание за по-сериозен пробив в мейнстрийма и за съобразяване с масовия вкус.
Естествено, нещата не са толкова прости и промяната не е непременно нещо лошо. А понякога да се отдалечиш от своите корени се оказва положителен ход.
Доказателство са тези групи, които станаха по-добри с олекването в звученето си.
Avenged Sevenfold
Дебютният албум на американците Sounding The Seventh Trumpet беше творение на неопитни метълкор тийнейджъри.
Наследникът му Waking The Fallen постави основите на промяната в стила, а през 2005 г. излезе и третият албум City Of Evil - в който Avenged изоставиха крещящите вокали за сметка на хард рок влияния и китари в стил Iron Maiden.
Стратегията сработи. City Of Evil беше албумът, с който групата направи по-сериозен пробив и роди класики като Bat Country и Beast And The Harlot.
Оттогава Avenged Sevenfold не спират да експериментират жанрово, а в последните два албума се завърнаха към метъл корените си и стигнаха даже до прогресив метъл.
Bring Me the Horizon
Британците започнаха кариерата си с доста брутален деткор и метълкор, но през годините стилът им постепенно омекваше и ставаше все по-разнообразен и еклектичен.
С всеки следващ албум бандата се развива и малко или много се отдалечава от типичното метъл звучене.
That"s the Spirit (2015) превърна Bring Me the Horizon по-скоро в електро алтърнатив рок формация, а тенденцията продължи и в последния им засега албум Amo (2019).
Gojira
Истински стожери на френския метъл, Gojira показаха огромен размах и нестандартно мислене в издания като From Mars To Sirius и The Way Of All Flesh.
Те привнесоха нови идеи към дет метъл жанра, съпроводени с виртуозни инструментални изблици.
Но в по-късния албум Magma (2016), Gojira вече подходиха доста по-сдържано с комплексните рифове и влязоха в далеч по-унило пост-метъл настроение с гръндж корени и по-изчистени вокали.
Най-новият албум Fortitude тъкмо излезе и звученето на французите в него тепърва ще бъде анализирано - но веднага прави впечатление, че в него групата продължава да се отдалечава от чистокръвния метъл.
Paradise Lost
Закоравелите фенове познават британската група като пионер в дет и дуум метъл бруталиите.
И в първите два албума Paradise Lost наистина се бяха фокусирали върху тоталното страдание, но с Shades Of God (1992) звученето започна да омеква и ръмженето на фронтмена Ник Холмс беше заменено от излайвания в стил Джеймс Хетфийлд.
Следващият албум пък прибави синтезатори и мащабни припеви, за да превърне Paradise Lost в нещо като готик метъл версия на Depeche Mode.
Още няколко издания по-късно групата сякаш съвсем кривна от пътя, но поне в началото преминаването към по-олекотено звучене определено проработи.
Anathema
Още една от групите, считани за пионери на готик метъла.
Първото турне на ливърпулците от Anathema ги постави в ролята на подгряваща банда на Cannibal Corpse.
Но към средата на 90-те те прегърнаха влиянията от музиката, с която са израснали и от своите любими албуми на Pink Floyd и Beatles, за да се отправят в съвсем различна музикална посока, предимно с прогресив насоченост.
В 11-тия си студиен албум The Optimist (2017) групата вече беше напълно неразпознаваема спрямо първоначалното си звучене - но беше и несравнимо по-добра.
За съжаление, Anathema така и не издадоха следващ албум и миналата година обявиха, че прекратяват дейността си.
Katatonia
Първият албум на шведите Dance Of December Souls наложи влияния предимно от дет и дуум метъла с пронизително крещящи блек метъл вокали.
Но комбинация от креативно изчерпване и проблеми с гласа на вокалиста Йонас Ренске наложи драстична промяна.
В края на 90-те Katatonia вече се насочиха по-трайно към далеч по-мек готик метъл с постепенен завой и към прогресив рока.
Вече без да звучат толкова екстремно, музикантите си спечелиха много по-широка аудитория, а стилът им страшно много се обогати.
