"Докато работехме по Iowa, се мразехме. Мразехме света и светът мразеше нас."
Думите са на Шон Крахан, известен със сценичния си псевдоним "Клоуна" - перкусионистът на култовата банда Slipknot, пред британското сп. Metal Hammer и описват цялостното настроение на групата в онзи момент - депресия, гняв, жестока умора и неразбиране.
Неусетно от излизането на Iowa, кръстен на родния щат на групата, вече минаха 20 години. Албумът се появява на бял свят на 28 август 2001 г. и в него има класики като "People = Shit", "The Heretic Anthem", "My Plague" и "Disasterpiece", които го превръщат в едно от най-добрите неща от тежката музика, появявали се през новия век.
По случай годишнината от излизането на Iowa от Metal Hammer посвещават свой брой на него и на ранните години на Slipknot, когато славата ги връхлита почти неочаквано, превръщайки ги за миг от обикновени бачкатори в родния им град Де Мойн, щата Айова, в световни рок звезди, известни с агресивния си звук и причудливите си маски.
Но не за блясъка на славата е тази приказка на ранните Slipknot, а до голяма степен за нейната жестока и тъмна страна, пълна с грандомански очаквания и тежки депресии.
Преди обаче да се говори за историята на Iowa, човек трябва да обърне внимание на едноименния албум Slipknot. А той е невероятен успех.
Групата точно е приключила сагата с това какъв ще е договорът им с лейбъла Roadrunner Records, които допреди това се дърпат и поставят допълнителни и допълнителни условия. Критиците приемат тази нова група с отворени обятия, започват сравненията с Limp Bizkit и уточненията, че Slipknot са далеч по-ударно тежки, а на всичкото отгоре Ози Озбърн ги взима да участват на Ozzfest, където бандата достига до още по-голяма аудитория.
Това, което следва, е едно огромно турне, в което деветимата маскирани металяги изнасят над 100 концерта за период от няколко месеца между 1999 г. и 2000 г. Дългият път и умората водят до натрупване на напрежение между отделните членове на бандата, а междувременно от Roadrunner Records започват да ги притискат за следващ албум, давайки редица непоискани съвети и мнения.
На практика новооткритата слава не носи на групата само богатство и признание, но също така успява да засили депресията и тревожността на част от членовете на групата.
А те, на свой ред, се опитват да лекуват тези неприятни състояния с по-големи и по-големи количества алкохол и наркотици (до които към онзи момент вече имат неограничен достъп заради статута си на новоизгрели звезди).
И все пак едно е сигурно - бандата е в криза, която застрашава самата ѝ цялост заради проблемите в отношенията между членовете - нови и стари. Години след това мнозина от състава ще определят това като най-трудния и мрачен момент в музикалната си кариера.
Преди още да започнат записите и изготвянето на албума, дядото на диджея Сид Уилсън умира, а проблемите на Кори Тейлър с алкохола стават наистина сериозни и дори се стига до един грозен инцидент, в който той се нарязва целия на счупени стъкла, докато записва чисто гол вокалните си партии в студиото.
Дори продуцентът на албума Рос Робинсън е претърпял съвсем наскоро тежък инцидент, който го остава почти осакатен и с жестоки болки в гърба.
Междувременно барабанистът Джоуи Джордисън е в нещо като зле прикрита война с басиста и беквокалист Крис Грей, но на практика напрежението между отделните членове е осезаемо.
"Ние просто бяхме на нож помежду си. Не знам дали това беше ревност или просто несигурност - "Върша ли достатъчно в групата? Този получава ли повече внимание от мен?" Беше наистина мрачно и плюехме в лицето на всичко, което опитахме да постигнем с първия си албум като банда", разказва пред Metal Hammer вокалистът Кори Тейлър.
За Клоуна един от големите проблеми идва от външните влияния и това, че в един момент всеки иска нещо от групата.
"Исках да се самоубия. Имаше наркотици, мацки, рокендрол, всичко това. Тогава хората очакваха толкова много от нас. "People = Shit" беше нашият начин да кажем: "Махнете се и ни оставете на мира", споделя той в интервю за Kerrang от 2012 г.
"В Iowa нямаше нищо щастливо. Изведнъж бяхме тези метъл звезди, a всъщност не бяхме планирали това... Всички се бяхме увлекли в начина на живот и проблемите, които идват с това. В началото на Iowa настъпи тъмнина, която никой от нас не познаваше напълно", споделя още Кори в същото интервю.
Сега пред Metal Hammer Клоуна разказва как въпреки всичко това Iowa е и албумът, който бандата наистина иска да направи. След 18-месечен цикъл на концерти, интервюта, общуване с агенти и мениджъри, те искат спокойствие, което да им даде възможност да създадат нещо ново и смислено.
"Докато стигнем до втория си албум, някои хора трябваше да бъдат ограничени и да разберат мястото си, както и че тяхното мнение няма такова значение, колкото си мислеха. Само защото бяхме първата платинена група на Roadrunner, това не дава правото на всички да започват да дават съвети. Когато се прибрахме вкъщи, за да си поемем въздух, беше ясно, че вторият албум ще бъде смущаващ и натъпкан в гърлото на света", обяснява Крахан.
Това, което се получава като резултат е може би най-тежкият албум на Slipknot и до днес, като песните в него са посветени на мрачни теми като мизантропия, солипсизъм, отвращение, гняв, недоволство, психоза и отхвърляне на реда.
Колкото до думата с "f", тя е сериозно застъпена в текстовете на песните - цели 38 пъти.
Извън това обаче Iowa остава велик албум. Още със самото си излизане той заема трето място в класацията на Bilboard за албуми и първо място в чарта на Великобритания, а в още 7 държави се класира в топ 10 на класациите за най-добри албуми.
Албумът бетонира славата на Slipknot като новото чудо на метъла и до ден днешен остава класика, на която човек може си счупи врата от куфеене. Просто всичките тези негативни емоции са се излели на правилното място, за да се стигне до създаването на един мрачен шедьовър.
