Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-добрите рок и метъл албуми на 2023 г.

Най-добрите рок и метъл албуми на 2023 г. Снимка: Getty Images

Изпращаме една дяволски добра година за метъл и рок музиката.

Ако клоните към тежките жанрове, имате предостатъчно причини да сте доволни от това, което предложи 2023-та в цялото си музикално многообразие.

Появиха се обещаващи нови групи, не липсваха приятни изненади, а някои от най-големите легенди доказаха, че все още са във форма и са способни да произвеждат стойностни нови неща, вместо да почиват изцяло на стари лаври.

Бъдещето на метъла, пък и на рока, изглежда светло заради непознатите доскоро имена, които се превръщат в любимци на феновете редом до ветераните в индустрията.

Вярно е, че вече твърде рядко виждаме тежка група да направи фурор в мейнстрийма, но стойностните албуми намират път до правилната аудитория от ценители, които са отворени да изследват непознати територии.

Независимо кой клон на рок и метъл музиката предпочитате, има какво да ви допадне сред най-впечатляващите албуми на годината.

Тук изреждаме една малка част от тях, които дават представа за разнообразието и качеството, налично в любимите ни жанрове:

Avenged Sevenfold - Life Is But a Dream...

Не е лесно да сътвориш албум, който толкова яростно разделя мненията - но Life Is But a Dream... просто е най-странният албум на Avenged Sevenfold до момента.

По начало слушателите го определят или като издънка, или като шедьовър. В него американската банда подхожда смело и разнообразява звученето си с доста различни влияния и музикални елементи, които ги отдалечават от мейнстийм звученето на рока и метъла.

Определено Life Is But a Dream... е за приключенски настроените и вероятно с времето ще се докаже напълно като едно от най-значимите неща, които Avenged Sevenfold са правили.

VV (Виле Вало) - Neon Noir

Любимият финландски певец отново ни завладя с мрачната си романтичност и мелодично могъщество.

Иконата от HIM започна самостоятелна кариера и това е неговият първи дългосвирещ солов албум. Neon Noir оправдава очакванията на слушателите, макар че малко олекотява звученето, което свързваме с HIM и прибавя повече ню уейв и поп елементи.

Освен мрачен, Вало умее да бъде нежен, изкусителен и деликатен, а успехът на албума предполага продължение на самостоятелния му път.

Вокалистът обаче разкри, че след края на турнето по Neon Noir ще прекрати проекта VV и ще премине към следващи идеи.

Paramore - This Is Why

Американската поп пънк група достига един от своите върхове с This Is Why.

Триото не е звучало толкова уверено в музиката си, концентрирайки целия гняв и обърканост от времената на пандемията във вълнуващи и смислени песни.

Крайният резултат е албум, който помага да бъде овладяна и обуздана заобикалящата ни лудост.

Godsmack - Lighting Up the Sky

Преди излизането на осмия албум на Godsmack, фронтменът Съли Ерна потвърди, че той най-вероятно ще бъде последен за бандата - най-вече защото те искат да завършат своята дискография с нещо силно и категорично.

Не са много групите, които предварително обявяват някой свой албум за последен, така че Godsmack определено успяха да предизвикат интерес към Lighting Up the Sky.

Важното е, че този интерес е оправдан, защото албумът изобилства от запомнящи се песни като откриващата You and I, като зареждащите Surrender и Soul on Fire и като интроспективната финална песен с деликатни откъси от ранни композиции на Ерна и компания.

Ако това наистина е последният подарък на Godsmack към техните фенове, той със сигурност е достоен за край на музикалното им творчество.

Metallica - 72 Seasons

Гигантската популярност на Metallica означава, че всяко ново тяхно издание бива подложено на умопомрачително детайлни анализи, сравнения и преценки.

72 Seasons няма да бъде обявен за най-великия албум на траш метъл титаните, но той събра щедра доза положителни отзиви заради безкомпромисния си звук и текстовете на Джеймс Хетфийлд.

Вокалистът се заравя в свои стари травми и вади на преден план трогателни и потискани емоции на фона на смазващи рифове и бийтове.

Това не е най-разнообразният и динамичен албум на Metallica, в него няма балади или акустични моменти - но всепомитащият стил на бандата още е налице и зарежда така, както малко други неща в метъла могат да го направят.

boygenius - The Record

Дамското трио се доказва като достойно за определението "супергрупа".

Всяка измежду Фиби Бриджърс, Джулиен Бейкър и Луси Дакъс е сама по себе си фурия на инди поп сцената, а трите заедно са истинско съкровище.

Очакванията за дебютния им албум като трио бяха огромни и те успяха да ги оправдаят напълно с чувствени и богати на идеи и хармонии изпълнения.

The Record е сред най-нежните и най-интимните албуми, които чухме през тази година.

Depeche Mode - Memento Mori

Смъртта на Анди Флетчър не спря Depeche Mode, а другите двама от епохалното трио Дейв Геън и Мартин Гор избухнаха с прекрасно откровение за крайността на битието и вечния кръговрат на живота.

Memento Mori съдържа някои от най-добрите песни на Depeche Mode от доста време насам, включително сингъла Ghosts Again.

Над 40 години след създаването си, това си остава една от най-уникалните и отличаващи се групи сред цялото музикално многообразие, на което се радваме днес.

Greta Van Fleet - Starcatcher

Американците стават все по-успешни и популяризират класическия рок за все по-широка нова и млада аудитория.

Същевременно, Greta Van Fleet бягат все по-далеч от представата за обикновени имитатори на Led Zeppelin и са все по-уверени в своята музика - както и с все по-развиващ се специфичен стил.

Третият им албум Starcatcher е атмосферичен, митичен и приказен, без да жертва мощта на рифовете и китарните пируети на виртуоза Джейк Кишка.

От доста почитатели на групата ще чуете, че именно това е най-силният им албум досега - но Greta Van Fleet са група, която загатва за още по-голям нереализиран потенциал за бъдещето.

Blink-182 - One More Time...

Една от големите музикални новини на изминаващата година беше завръщането на Blink-182 с Том Делондж и със силен нов албум.

Пънкарите ни върнаха двайсетина години назад във времето със зарибяващи песни с младежка енергия, в които обаче на моменти си личи и натрупаната зрялост и сантименталност.

One More Time... е убедителното доказателство, че емблематичното трио има не само славно минало, но и обещаващо бъдеще в музиката.

Rolling Stones - Hackney Diamonds

Слуховете за безсмъртието на Rolling Stones са все по-трудни за опровергаване и 61 години след основаването си, легендарната банда извади впечатляваща нова продукция.

Голяма част от Hackney Diamonds звучи като класическите Stones, в отлична форма, запазили младостта и свежестта в душите си.

Съществуваха някои съмнения дали Мик Джагър, Кийт Ричардс и Рони Ууд все още могат да произведат нещо, което достойно продължава невероятния им музикален път, особено след смъртта на барабаниста Чарли Уотс.

Пък и те не бяха издавали авторски материал от 2005 г. насам, но за щастие, притесненията се оказаха безпочвени.

Албумът предлага всичко, което Rolling Stones умеят да правят толкова добре - от рокендрол и фънк, през блус и кънтри, та до пиано балада в поразяваща колаборация с Лейди Гага.

Ако има група, която е заслужила безсмъртието си, това са именно Stones.

Zulu - A New Tomorrow

2023-та беше невероятна година за хардкора и един от най-добрите албуми в жанра е този на Zulu.

За американския квартет това е дебютен дългосвирещ албум и той изобилства от вдъхновяващи и безжалостни инструментални части, допълнени с впечатляващи социално-политически и дълбоко лични текстове.

A New Tomorrow най-вероятно ще остане нещо много значимо за модерния хардкор за години напред и ще ускори израстването на тази забележителна група, която тепърва ще ни впечатлява.

Agriculture - Agriculture

Още един дебютен албум на метъл група от Лос Анджелис, която обаче за разлика от Zulu клони към блек метъла.

Не бива обаче да задълбаваме твърде много в определянето на точния стил на Agriculture - защото смесицата от мотиви, влияния и въздействия е голяма, а резултатът е труден за описване заради оригиналността си.

Вместо да вървят по стъпките на безброй свои предшественици, Agriculture успяват мигом да се отличат и да отправят предизвикателство към слушателя: може ли блек метъл музиката да изразява щастие и жизнерадостност? И как може да го постигне?

Този албум е увлекателно пътуване, подходящо за всички слушатели, които са готови да експериментират.

 

Най-четените