Хил, една от лидерките на Fugees, има желание да изрази своята собствена музикална визия. Прави го с този албум, в който се опитва да съчетае реге, хип-хоп и класически соул. При това с един по-суров звук в ера, в която поп музиката е тръгнала към своето все по-компютъризирано бъдеще.
В топ 10 попада албум, песните от който Дилън пише в рамките на 2 месеца. И е изключително горд от тях. Финалният албум е компилация на записи с музиканти от Ню Йорк и Минеаполис, което води до различно темпо и атмосфера на парчетата, които са сред "най-страстните, откровени" песни на музиканта. Дилън го описва най-добре: "Много хора ми казват, че харесват този албум. Трудно ми е да ги разбера - имам предвид, хората да се радват на такъв тип болка".
Принс все още е млада звезда, когато решава да направи филм, базиран на живота си, и да издаде албум, който да е саундтрак на филма. Излизането на Purple Rain превръща Принс в първия артист с номер едно песен, албум и филм в Северна Америка. Rolling Stone посочват, че албумът е реализираната мечта на Принс да създаде място, в която фънк, психиделичното, хеви-метъл елементи, големи балади и смело експериментаторство могат да съжителстват.
Албум, в който личните проблеми на създателите му се превръщат в изкуство. Двете двойки в групата се разделят по време на записите на Rumours. А атмосферата, описана от басиста Джон Маквий, която е придружавала записите, е легендарна - "партита навсякъде из къщата. Невероятно. Ужасяващо. Огромни количества незаконни материали"...
"Малко албуми са имали такова силно отражение върху поколение (...) и такъв катастрофален ефект върху основния си създател", пишат Rolling Stone. Nirvana достигат нови върхове на успеха с втория си албум, който съдържа и иконичната Smells Like Teen Spirit, но това води и до трагедията на Кърт Кобейн.
"Беше един изпълнен с много щастие албум. Предполагам, че беше такава, защото всички мислеха, че ще е последния", разказва продуцента Джордж Мартин. Abbey Road е записан за два месеца през лятото на 1969 г., а в началото на същата година "Бийтълс" са пред разпад. Решени да се разпуснат така славно, както са влезли в света на музиката, те създават най-изпипания си албум.
Майсторски албум, който събира в себе си широк набор от житейски преживявания - от радостта от новото дете до поклон пред музикалните герои на Уондър. Слепотата на изпълнителя не се оказва пречка за записа на песни с по няколко куплета - музикалният инженер Джон Фишбах по микрофон му чете текстове в слушалките секунди преди Уондър да ги изпее по изпълнен с мощ начин.
Rolling Stone посочат, че албумът на Мичъл е "първият път, в който голям рок или поп музикант се отваря така пълно, създавайки може би най-върховният албум за раздялата". Именно любовните неуспехи са в центъра на албума, което по това време е тема, запазена най-вече за мъжете изпълнители.
"Кой ще чуе тази глупост?", пита вокалистът Майк Лав, когато неговият колега в бандата Брайън Уилсън изсвирва някои от песните, върху които работи. Уилсън отговаря не по-малко закачливо: "Ушите на куче?". Уилсън всъщност дори планира да издаде албума сам, но в крайна сметка към него се присъединяват и останалите от The Beach Boys.
Изненадани сте? Ние също бяхме. Феновете на Гей вероятно ще закимат в съгласие, но нека бъдем реалисти - който и да беше номер 1 в тази класация, винаги щеше да има учудени и недоволни.
Rolling Stone посочват, че след този албум тъмнокожите музиканти навсякъде са почувствали "нова свобода да разширят музикалните и политически граници в творчеството си". Политическият мотив присъства доста солидно в описанието за албума - от това, че версията на What's Going On започва като реакция срещу полицейското насилие (проблем в САЩ и до днес) до вечната расова тематика отвъд Океана.
