Имаме шанса да живеем във време, в което се наслаждаваме на безкрайно количество музика, достъпна на момента.
Разполагаме не само с най-новото от всички модерни изпълнители, а и с моментален достъп до златния музикален фонд от изминалите десетилетия.
Но за най-великите в бранша, превърнали музиката в това, което е днес, не е необходимо да говорим единствено в минало време.
Много музикални легенди все още са тук и са активни - дори някои да са прехвърлили 70-те си години и да са оставили най-активните времена зад гърба си.
Напоследък те ни зарадваха със страхотна нова музика, с което доказаха, че класата е вечна и че по-младите им наследници трудно ще достигнат тяхното ниво.
Като примери посочваме няколко много силни албума на класиците в рока и метъла, излезли в близките 5-6 години.
Deep Purple — Whoosh! (2020)
Огромно щастие за феновете е, че група с толкова сложна и проблемна история успя да преодолее множеството кризи през годините и да просъществува.
Миналата година петорката даже зарадва с чисто нов албум със смели отклонения към ранния фънк и класическия блус и рокендрол.
Whoosh! съдържа кратки песни с изчистени композиции и огромен принос от легендарния музикален продуцент Боб Езрин, с когото Purple работят за трети път.
Албумът може да няма много допирни точки със съвременните тенденции в музиката, но това е за добро. И по-важното е, че над 50 години след възникването си, голямата британска група все още показва най-доброто от себе си.
Стив Морс продължава да поразява с виртуозните си китарни умения, а вокалистът Иън Гилън е запазил не само гласа си, но и умението да пише поетични, провокативни и проникновени текстове.
Завръщането към корените е подчертано в албума с включването на нова версия на And The Address - първата песен, написана някога от Purple още през 1968 г. Нейни композитори са бившите членове на групата Ричи Блекмор и Джон Лорд.
Metallica, 'Hardwired ... to Self-Destruct' (2016)
Четиримата от Metallica отдавна нямат какво да доказват и никога не са се нуждаели от "завръщане във форма" или от албум, който да ги направи "отново актуални". Дори те да оставят инструментите и да не изсвирят нито една нота повече, ще си останат една от най-великите формации в който и да е жанр.
Но 8 години след предишния студиен албум Death Magnetic и след зле приетата колаборация с Лу Рийд Lulu, някои поставяха под въпрос поетата от бандата посока.
Двойният албум Hardwired ... To Self-Destruct просто напомни на забравилите, че Metallica продължава да бъде огромна сила с недостижими качества в редица аспекти.
Взривяващи песни като Atlas, Rise!, Moth Into Flame и Hardwired съдържат едни от най-мощните рифове, които групата е правила в цялата си зашеметяваща кариера.
Tool - Fear Inoculum (2019)
Огромна беше тежестта на очакванията към дълго забавилия се пети албум на тази неповторима група.
Но прогресив метъл гигантите от Tool не разочароваха и произведоха невероятен 86-минутен опус, който се превърна в един от музикалните върхове на цялото изминало десетилетие.
И феновете, и музикантите от бандата се бяха уморили от 13-годишното чакане след миналия албум, но се оказа, че то си е заслужавало всяка секунда.
Песните са симфония от звуци, емоции, настроения и влияния от шейсетарски блус, седемдесетарски прогресив и осемдесетарски метъл в уникалната за Tool комбинация.
Rolling Stones - Blue and Lonesome (2016)
Още една група, която не се нуждае от представяне, но която реши да предложи нещо ново на своите слушатели.
11 години след предходния си албум, британците произведоха своето първо издание изцяло с кавър версии на своите най-големи идоли. Първоначално събрали се да запишат свои нови идеи, те промениха концепцията и се върнаха към корените на традиционния блус.
В доста освободени и забавни джем сесии, те развиха свои версии на блус стандарти, изпълнени десетилетия по-рано от Уили Диксън, Литъл Уолтър и други класически блусари.
Това се оказа най-хубавото, което Rolling Stones са правили от много години насам и им спечели похвали от слушатели и музикални журналисти, както и "Грами" за най-добър традиционен блус албум.
Blue and Lonesome още веднъж потвърждава максимата, че най-качественото ново е добре забравеното старо.
Rammstein - Rammstein (2019)
Десетилетие беше изминало без албум от германците, но през това време невероятните им шоута на живо поддържаха тяхната популярност.
Със сингъла Deutschland те се завърнаха към издаването на нов материал, и то по безапелационен начин. Уникална песен и разточителен, феноменално заснет и на места скандален видеоклип, прелитащ през годините на германската история, включително и през времената на нацисткия режим - какво по-типично за Rammstein?
Целият албум се оказа в този дух: с огромно звучене, което те кара да искаш да слушаш музиката на пълни стадиони, и същевременно с текстове, изследващи човешката природа в мрачните ѝ краски.
Така групата отбеляза подобаващо 25-ата годишнина от възникването си и остави един от най-добрите албуми в своята дискография.
Judas Priest - Firepower (2018)
Една от бандите, допринесла най-много за облика на хеви метъла от възникването на жанра до днес, Judas Priest имат още какво да покажат и с Firepower създадоха най-качествените си нови песни от поне 20 години насам.
Още първият сингъл Lightning Strike беше приет възторжено заради безпогрешното си звучене в духа на класическите Judas. Това беше продукт на група в топ форма, която знае какво може най-добре.
Останалите песни във Firepower съдържат сходни по стил гигантски припевни части и поне по един китарен риф, който да те кара да клатиш глава до зашеметяване.
Iron Maiden - The Book Of Souls (2015)
Нов албум на Iron Maiden винаги е събитие, защото изданията на легендарната група поддържат високо ниво през годините и популярността на Брус Дикинсън и компания остава забележителна.
The Book of Souls също не разочарова и с него шесторката демонстрира невероятна енергичност и вдъхновение за банда, възникнала цели 40 години по-рано.
Епични, драматични, грандиозни и театрални, песните в The Book of Souls побират огромно количество преплитащи се идеи на едно място, а това най-силно важи за финала на албума.
Последната песен Empire of the Clouds е най-дългата, която Maiden някога са записвали и представлява 18-минутна хеви метъл опера с приказно усещане и неустоима притегателна сила.
Още оттогава чакаме следващия нов материал на Maiden и по последна информация, те вече работят по него.
AC/DC—Power Up (2020)
17-ият студиен албум на австралийските фурии се оказа същински диамант, създаден след един период, в който групата изглеждаше обречена.
Певецът Брайън Джонсън беше напуснал, а съоснователят Малкълм Йънг почина и не се виждаше как AC/DC ще продължат.
Гуруто Ангъс Йънг обаче събра отново старата компания, състояща се от Джонсън, Фил Ръд и Клиф Уилямс, а после взе племенника си Стиви Йънг, за да допълни състава и да реализира албума.
Power Up ще бъде запомнен като едно от най-смислените музикални събития в ужасяващата за музикантите 2020 година. Не че AC/DC изненадват с музиката си в него - те звучат напълно според очакванията и това е най-хубавото.
Нова доза типичен хард рок от всепризнатите майстори на жанра се оказа нещо страшно необходимо във времена на сътресения и непредвидимост.
