Държавните психиатрични болници страдат от липса на персонал и на пари. Тези заведения се финансират само от държавния бюджет, не работят по клинични пътеки, обясни пред БНР д-р Тодор Толев, който управлява най-голямата психиатрична болница у нас - в Раднево.
По думите му проблемите са толкова тежки, че се налага пациенти да бъдат пускани извън психиатриите по принуда.
Още преди три месеца директорите на държавните психиатрии се събраха на среща и психиатричната асоциация изпрати писмо до здравното министерство, в което предупреди за проблема със заплатите и настояха за увеличение на средствата. Но проблемът не беше решен, не беше подписан и колективният трудов договор в здравеопазването.
"Има пациенти, които представляват риск за обществото и те трябва задължително да се лекуват в психиатриите. Трябва да осигурим безопасността и на самите пациенти, а с толкова малко персонал това не може да се постигне. И какво остава, освен да разпуснем пациентите", каза д-р Толев.
Независимо дали финансирането ще става по клинични пътеки или по друг начин, но трябва спешно да получим попълнение на персонала, което да запуши дупките. Това ще стане, ако заплащането стане поне сходно на това в другите болници, коментира докторът.
В момента болницата в Раднево работят 12 лекари, 67 медицински сестри и 12-ина санитари. В добрите времена болницата имаше 21 лекари. Заплатите са 500 лева - за лекарите, и близо 400 лева - за медицинските сестри. На две отделения се пада по една медицинска сестра.
При държавните психиатрии финансирането е още от соцвремената, когато се определя годишен бюджет и директорът определя как да го харчи. Поради тази причина много от тях едва свързват двата края.
Бившите общински психиатрични диспансери, сега центрове за психично здраве, пък се финансират по друг начин - държавата отпуска между 700 и 900 лева годишно за преминал болен. Това означава, че колкото са повече болните, толкова са повече субсидиите от държавата.
