Подслушването в случаите, когато няма законови основания за него, е абсолютно недопустимо, това заяви правосъдният министър Маргарита Попова в предаването "Сеизмограф" на бTV.
Това е първият член на кабинета "Борисов", който защитава категорично подобна теза, откакто в сряда избухна поредния скандал, свързан с подслушване - стенограмите от разговори на финансовия министър Симеон Дянков, шефа на митниците Ваньо Танов и заместник-министъра на финансите Владислав Горанов от май м.г. Те изтекоха през изданието "Галерия", свързвано с Алексей Петров, а в следващите дни по-голяма част от миинистрите коментираха пред медиите, че не виждат нищо притеснително в това да бъдат подслушвани.
Прилагането на СРС трябва да става при пълно спазване на закона, коментира днес Маргарита Попова. "Абсолютно е недопустимо за мен да ме подслушват тогава, когато това е против правилата и не искам да чувам подобно нещо, защото то е в противоречие с правовия ред и демократичната държава" - така правосъдният министър отговори на въпроса дали се притеснява от подслушване.
По думите й службите трябва да се придържат към правовия ред, а който не спазва изискванията на закона, да носи отговорност за това. Когато няма контрол върху искането за СРС или контролът е занижен, е възможно да се получат неприятни за обществото и хората последици, каза още правосъдният министър.
За разлика от нея обаче участниците в разговорите многократно повтарят, че знаят, че са подслушвани и не виждат нищо лошо в това. Ден след изтичането на стенограмите премиерът Бойко Борисов потвърди, че има подслушвани министри и обясни, че това е начин да упражнява контрол върху подчинените си. Тезата му повтори и вътрешният министър Цветан Цветанов.
Попитан дали за да се пристъпи към прилагането на СРС, има съмнения за извършени престъпления, както предвижда законът, премиерът отговори само: "А как идват съмненията, според вас?". Той каза, че за премиера, министрите, техните заместници и шефовете на агенции не важи конституционното право на лична неприкосновеност.
Министрите Симеон Дянков, Николай Младенов, Мирослав Найденов, Росен Плевнелиев, Сергей Игнатов и Александър Цветков отборно заявиха, че не се притесняват да бъдат подслушвани. Министърът на икономиката Трайчо Трайков пък шеговито изтъкна "добрите страни" на подобна практика: "ако човек забрави какво е казал, то е нещо като архив - така, както си пазиш имейлите, остават ти и аудио файлове". След това обаче допълни, че подслушването е "приемливо като метод за събиране на доказателства, когато се извършва по законовия ред, когато е част от цялата полицейска работа, но не е начин на функциониране на държавата".
Според Закона за специалните разузнавателни средства подслушаните разговори се предават на органа, поискал подслушването, а ако до 6 месеца не послужат за образуване на досъдебно производство, се унищожават в срок от 10 дни от прекратяването на подслушването. За всичко това трябва да се уведомява съдът, дал разрешението.
fallback
Най-после министър се обяви против подслушването
Тагове:
бойко борисов,
министри,
срс,
подслушване,
стенограми,
алексе петов
Подобни
Водещи
Последни
Valeri, нещата, които питаш вече са стари новини - прокуратурата иска, съд разрешава, само че прокуратурата каза, че материалите там не били влизали, въпроса дали някой ги е искал деликатно се заобикаля, но става ясно, че или никой не ги е поискал официално, или материалите по делата се губят много лесно. Дали има дела също се оказа въпрос за заобикаляне, Бойко излезе пред публиката и макар да не каза нищо директно подсъдно, ясно показа, че гледа на подслушването не като на следствено средство (което е единственото разрешено от действащите закони приложение), а като средство за контрол над персонала. Естествено при неговия объркан речник, всяко изказване може да се изкара майтап или хипербола, но посланието беше достатъчно ясно. Какво да се проверява? Някой да иде в прокуратурата и да иска да види има ли дела, има ли искания за СРС, има ли разрешения от съда, от кога, следствените дела обаче не са публични и може да се направи само запитване, което може да се откаже. Та какво точно ти се вижда тенденциозно - лиспата на любов към политика изградена на оксиморони? Понеже виждам, че си тенденциозен - имам пред вид политика под флага на законността, която обаче открито игнорира закона? И да припомним, това е само последното от цяла верига законови своеволия, за които не е ясно каква част са нарочни и каква част са поради непознаване на закона и задълженията на съответните институции. Освен провалените дела свързани с организираната престъпност (някои завинаги), говорим за редица акции с подозрителни, незаконни или няколко противоречащи си основания (декларирани в поредни дни). Какво още има да се говори - ако не си доволен не се крий зад закона като неопределен идеал, а кажи какво искаш - фюрер, Пиночет, СИК, демокрация, комунизъм, социализъм но не се опитвай да представяш десйтващите лица като защитници на настоящия закон създавайки със емоционални доводи картина за идеализиран по твоему, но недефиниран термин "закон". Ако не ти харесва имаш не просто право, а и граждански дълг да искаш промяна - искай я, спори, бори се за нея, но не замествай фактите с емоционални определения - така се получава само по-голям хаос. Закона сега е такъв, честно управление, което иска да го промени следва да го направи по съответния ред и след като има мнозинство в законодателния орган - няма извинение защо не го прави, ако това е желанието. ГЕРБ (както и ти) водят политика, при която цитирането на закона във връзка с действията им е или липсващо или непълни или най-често се замества с позоваване на нещо, за което не се говори в прав текст. За това има определения в бълграския език като мижатурство, страхопъзливост и т.н. Решителен човек или партия, които са решили да правят промени би следвало мъжки да ги поискат - сочейки с пръст какво точно в настоящите правила трябва да се замени с какво, дори и искането да е скандално. Виждаме обратното, минимална законодателна дейност и опити да се прави PR, който да създаде възприятие за "законност" към действията на правителството, като всеки директен въпрос се заобикаля или избягва, ако заобиколката е невъзможна. За какво говорим - страхливи диктатори, пъзливи мъжкари, играещи си деца? Ако искаш да пействам парчета от закони, може, ако ги пейстне някой в статията пък ще прочетеш ли? Една такава акция дори и най-простата изисква позоваване на няколко члена от поне 2-3 основни закона и кодекса, които са предвидени да "работят" заедно обединявайки функциите, правата и задълженията на всички замесени, ще е прецизно да се покажат за някой и друг случай, но под такава статия хората с гербова нагласа просто няма да коментират - експериментите са вече правени от няколко онлайн и печатни издания и резултата винаги е поведение на привържениците аналогично на избраниците им - бягане от конкретното, от откритот заявяване на искания, намерения и планове. Сега ако обичаш кажи някоя мъдра приказка за тройната коалиция, която извинява хаоса и липсата на поне тийнейджърско мъжесво у ангелите в правителството и да приключваме.