След множеството експертни критики и управляващите все пак признаха, че реалното увеличение на пенсиите догодина ще е далеч от обещаните 9.3%. Като се отчете инфлацията, ръстът ще е едва 5.9%, пише в проектобюджета на НОИ за догодина.
Освен това за втора поредна година през 2012 г. пенсиите губят от реалната си стойност - макар и само 0.2%, сочат още изчисленията на осигурителния институт.
През 2011 г. за първи път беше отчетено обезценяване на парите за старост с 2.1% заради рестриктивната политика на ГЕРБ и липсата на индексиране за всички пенсии от 2010 г. досега.
Последното индексиране беше през 2009 г. и бе гласувано от тройната коалиция. Тогава реалното изменение на пенсията на един пенсионер отчете ръст с 21.3%. Още през 2010 г. обаче ръстът се стопи до едва 4%.
Средната пенсия намалява въпреки увеличението на минималния размер от 136 лв. на 145 лв. от 1 юни, с което бяха подпомогнати около 700 000 души. Вдигането на вдовишките добавки от 1 септември 2011 г. от 20% на 26.5% от пенсията на починалия съпруг също не успява да покрие инфлацията.
В изборната 2013 г. за първи път през мандата си ГЕРБ предвижда индексиране средно с 9.3% на всички пенсии. Това ще стане от 1 април вместо, както е по закон, от 1 юли. Според сметките на НОИ това ще доведе до реален ръст от само 5.9% през 2013 г. спрямо 2012 г. при прогнозна стойност на средногодишната инфлация от 2.5% догодина.
Прогнозата за инфлацията обаче обикновено е по-ниска от реалната й стойност - заради постоянния ръст на цените на основни стоки и услуги като горива, електроенергия и др. Т.е. реално инфлацията ще е над обявените 2.5%. Като се вземе предвид този факт, както и натрупаните загуби на парите за старост за последните 2 години, които също трябва да се компенсират, може да се прогнозира, че ръст на пенсиите догодина въобще няма да има.
В същото време от ГЕРБ обещаваха индексиране, което да компенсира инфлацията през трите години замразяване. Според управляващите инфлацията е била 9.8%, а решението е пенсиите да се увеличат диференцирано според годината на отпускане. Тези до края на 2009 г. да се вдигнат с целия процент на инфлация от 9.8%, а през следващите години да се вземат данните за предходните и така ръстът на пенсиите, отпуснати през 2012 г., ще е едва 2.2%.
И опозицията, и социалните партньори обаче искат увеличението да е с индекса на потребителските цени (реалната инфлация), както е записано в социалния кодекс. Според калкулатора на НСИ от средата на 2009 г., когато е последната индексация на всички пенсии, до момента този индекс е почти 13%.
Според изчисленията на НОИ през 2013 г. средната пенсия спрямо средния осигурителен доход, или т.нар. коефициент на заместване, трябва да стигне до 59.1%. Социалният министър Тотю Младенов се похвали, че това е най-високото ниво от 2000 г. досега. Дори през 2009 г. при индексация на пенсиите с около 20% той е бил 56.28%.
Увеличението на коефициента на заместване догодина обаче не е причина за хвалба, тъй като обяснението може да се търси в почти замразените възнаграждения в кризата и по-слабия ръст на средния осигурителен доход, от който се събират парите за плащанията на НОИ. Прогнозата е през 2013 г. средният осигурителен доход да стане 637.80 лв.
През 2012 г. прогнозите бяха за 622.30 лв. средно, но от началото на 2012 г. до август този показател не е достигнат в нито един месец. Най-близо до прогнозите е бил средният доход през април - 620 лв., а средно досега е 609 лева.
В същото време НОИ отчита под 36% коефициент на заместване на средната пенсия спрямо средната работна заплата в страната през второто тримесечие на 2012 г., за когато са последните данни. Това означава, че управляващите не успяват да вкарат в осигуряването голяма част от доходите на българите. През 2009 г. обаче този показател е бил над 40%, което ще рече, че тогава хората са се осигурявали върху по-голяма част от реалните си доходи.
