Две от най-големите руски държавни банки - "Сбербанк" и BTБ ("Внешторгбанк") - и поне петима олигарси попадат в новия списък със санкции на САЩ и ЕС заради руската намеса за събитията в Украйна, пише в. "Уолстрийт джърнъл" авансово, тъй като новите „попълнения" ще бъдат официално обявени днес или утре, 30 юли.
ЕС добавя последни щрихи върху многосекторните икономическите санкции срещу Москва, които ще се насочат към финансова й система, налагане на оръжейно ембарго, ограничаване на вноса на военни продукти и оборудване за неконвенционален добив и преработка на петрол, заявиха дипломати.
BTБ контролира малко под 10% от Корпоративна търговска банка, но се очаква този дял да бъде национализиран от България при закриването на КТБ. Засега руската банка се отказа да участва в спасяването на КТБ, макар в началото на кризата да имаше сценарий да я купи. BTБ придоби още участие във „Виваком", както и в "Булгартабак", което наскоро продаде на регистрираното в Лихтенщайн дружество "Ливеро естаблишмънтс".
Западните санкции ще направят много трудно финансирането на банките чрез външни заеми от ЕС и САЩ. В работен документ на Европейската комисия се казва, че новите мерки "вероятно ще засегнат бизнес климата в Русия и ще ускорят изтичането на капитали", допълва Reuters.
Великобритания призна, че мерките ще причинят „болка" на лондонското Сити. Руската икономика може да изгуби от секторните санкции на ЕС 23 млрд. евро още през тази година и още 75 млрд. през следващата, изчисляват европейски чиновници, но анализатори очакват и икономиката на Европа също да пострада.
Вашингтон и Брюксел отдавна предупреждават, че ограничителните мерки ще се прилагат не само срещу високопоставени руски политици и бизнесмени, но и срещу компании. Очаква се в разширението на списъка да попаднат най-малко петима души от приближението на президента Путин.
Лидерите на Великобритания, Германия, Италия, САЩ и Франция се договориха на конферентна телефонна връзка да предприемат нови мерки срещу Русия заради украинската криза, съобщи френското президентство. Според тях, за да се постигне мир в Украйна, „трябва да бъде усилен натискът по отношение на Москва", тъй като не прави достатъчно, за да убеди сепаратистите от източната част на Украйна да преговарят за мир.
ВЕБ ("Внешекономбанк"), която също е в топ 4 на руските банки и има 50% държавен дял, вече е санкционирана от САЩ със забрана да работи с американските кредитни и дългови пазари. Руската земеделска банка (Росселхозбанк) остава единствена извън подложените на санкции.
Когато се споменат заедно САЩ и Русия в статия на страниците на вебкафе. „моабета” при коментарите е като между хаджи Генчо и дядо Либен – има само черно и бяло – ингилизите и московците, анализирани и тотално подкрепяни само на базата на дълбоко провинциални предразсъдъци. Но това не стои така на страниците на авторитетните издания на Запад. Експресно преведох по-голямата част от една статия на Tom Switzer „Don’t Isolate Russia” в "The American Conservative", САЩ, в която се прави анализ и на мотивите на поведението на Русия в сегашната криза, които от статията се вижда, че са мотивирани от същите прични, които мотивират и поведението на САЩ по света. „.......Но ние трябва спокойно, без да се горещим, да помислим от какво беше предизвикано, руско-украинското противопоставяне, станало причина за тази военна грешка (свалянето на МН17). Ако не направим това ние няма да имаме шансове да намерим изход от кризата. Ако Западът реши да направи още по-жестоки санкциите против Русия, да изолира дипломатически Владимир Путин и да усили военната подкрепа за Украйна, напрежението само ще нараства. На Запад е прието да се обвиняват за ставащото в Украйна путиновите мечти за възраждане на съветската империя. Мечката отново броди на воля и време е да я затворим отново в клетката! Междувпрочем трудно е да се отрича вината на САЩ и ЕС. Както отбелязва един от водещите американски специалисти по международни отношения John Mearsheimer в своята статия в Foreign Affairs, опитите да бъде измъкната Украйна от стратегическата орбита на Русия, не може да не породи сериозни проблеми. С разширяването на НАТО при Клинтън и Джордж Буш-младши плътно до руските граници и с помощта за свалянето на демократично избраното (макар и корумпирано и бандитско) промосковско правителство в Киев, Западът раздразни мечката. Но как тези събития изглеждат от гледната точка на Русия, той изобщо не обръща внимание. Западът пренебрегна негласните договорености между Роналд Реган и Михаил Горбачов за това, че НАТО няма да се придвижва в Източна Европа и Прибалтика, т. е, в регионите, които Русия смята за своя защитна зона много преди времето на Сталин. Постъпвайки така. Западът абсолютно не взе под внимание чувствата и интересите на Русия. За Москва, за разлика от Вашингтон и Брюксел – Украйна притежава огромна стратегическа важност, тя заема огромна територия, която наложи на французите и немците да я пресекат когато нападнаха Русия през XIX и XX век........... Така че сметките на Путин се основават върху старата истина на геополитиката: великите държави ревниво пазят своите сфери на влияние и са готови да се бият със зъби и нокти когато на карта са заложени техни жизнено важни интереси. Това е лошо, но такъв е нашият свят – и винаги е бил такъв. Представете си как би реагирал Вашингтон, ако Русия би поканила Панама във военен съюз, разположи ракети на Куба и помогне да бъде свалено избраното демократично проамериканско правителство в Мексико? Какво подсказваше, че Кремъл има намерение да завземе Крим до тогава, докато падна проруското правителство на Янукович? Да си припомним, че именно този епизод подтикна Путин към военна операция на украинския полуостров, в пристанищата на който традиционно се базира руския Черноморски флот. Това означава че Русия действа тясно отбранително. За Запада би било рисковано да натика Москва в изолация и да усилва военната поддръжка на Украйна. Макар Русия да отслабва, тя както и по напред притежава огромен ядрен арсенал. Унижението и отчаянието могат да я направят опасна – както става с ранен звяр в безизходно положение. Вместо да разширяват икономическите санкции против Русия и да усилват военната подкрепа за Украйна, нашите лидери трябва да смекчат тона и да помислят върху мотивите на поведението на Путин. Путин иска Украйна да бъде неутрална, буферна държава, която да не влиза нито в НАТО, нито в ЕС, и правителството на тази разединена страна да уважава правата на етническото руско малцинство. Ако Москва и поддържаният от Запад киевски режим не успеят да постигнат договореност и Киев продължи да бомбардира градовете в Източна Украйна, не могат да бъдат изключени катастрофи като тази, с гибелта на пътническия самолет. Ето линк към цялата статия: http://www.theamericanconservative.com/articles/dont-isolate-russia/