Цените на горивата доближиха рекордни стойности и ще продължат да се повишават заради наложеното от ЕС петролно ембарго на Иран. Решението на 27-те външни министри на ЕС за забрана на вноса, купуването и транспортирането на ирански петрол и постепенно прекратяване на съществуващите договори до 1 юли разпали страховете за нов ценови шок при горивата.
Нефтът днес се търгува на международните борси на цена около 100 долара за барел. Техеран вече обяви, че няма да има проблем да намери нови пазари за петрола си. Иран изнася едва 18% от продукцията за Европа и останалата част отива към други пазари, подчерта в изявление иранското министерство на петрола.
Новината дойде на фона на поредното увеличение на цените на горивата по бензиностанциите у нас. Литър бензин А95 вчера достигна 2.50 лв. на дребно - с 6 стотинки повече спрямо началото на януари, с което плътно се доближи до абсолютния рекорд от миналото лято, когато бе 2.53. С рекордна цена от 2.64 лв. на дизела обаче още вчера България изпревари 7 европейски държави.
Бензинът у нас поскъпва за трета поредна седмица. От 2.44 лв. на литър в първата седмица на 2012 г. цената на най-ползвания бензин се качи два пъти с по 3 стотинки. Повишаването на цените на дребно дойде, след като "ЛУКойл" два пъти ревизира цените на едро заради високите цени на петрола на световния пазар.
Според последната актуална тарифа от 19 януари нефтохимът в Бургас продава масовия бензин на едро по 2.378 лв. за литър. В бензиностанциите на "ЛУКойл" цената на дребно вчера бе 2.50 лв., на 2.51 лв. търгуваха други големи вериги като "Шел" и OMW.
Цената на дребно при дизела тази седмица се запази без промяна спрямо предходната - 2.64 лв. на литър, след като успя да поскъпне седмица по-рано с 4 стотинки спрямо началото на годината. Спрямо декември 2011 дизелът е скочил с 14 стотинки, като 8 стотинки от увеличението се дължат на по-високи акцизни ставки.
От статистиката на портала energy.eu към 23 януари става ясно, че 7 европейски страни продават по-евтин дизел на дребно, макар и с малко. С по-ниски цени пред нас са Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Румъния, Словения, Кипър. При бензина по-ниски цени имат Кипър и Полша.
На прага ли сме на война с Иран
Петролното ембарго на ЕС накара Техеран отново да заплаши със затваряне на Ормузкия проток, през който преминава около 40% от нефта, пренасян по вода в света - това е една пета от всички доставки на петрол. Това прави още по-опасна конфронтацията, способна да доведе до война преди Западът да предприеме нападение над иранските ядрени инсталации. Това предупреждава британският в. "Индипендънт" в уводната си статия "Искаме споразумение с Иран, а не война", цитиран от БТА.
Междувременно Вашингтон предупреди Техеран, както публично, така и чрез частни канали, че ако затвори протока, с това Иран ще е прекрачил "червената линия", и следователно при необходимост САЩ и съюзниците им ще използват сила, за да отворят протока.
Напрежението се засилва и е изключително важно да си припомним, че целта на Запада не е да изкара Иран на бойното поле, а за го доведе на масата за преговори. Иран, разбира се, се стреми да се сдобие с ядрено оръжие, но има да работи още в тази посока. Времето за сключване на сделка още не изтекло. Това би трябвало да важи и за търпението ни, допълва вестникът.
Решението на ЕС да наложи петролно ембарго на Иран е бомба със закъснител, настроена да гръмне на 1 юли, пише в. "Гардиън". За разлика от предишните санкции петролното ембарго ще засегне почти всички ирански граждани и ще бъде заплаха за режима. Иран отдавна предупреждава, че подобни действия ще са равносилни на обявяване на война и някои експерти на Запад са съгласни с това.
Докато напрежението между Иран и Запада заради ядрената програма на Техеран расте, САЩ и съюзниците им демонстрират готовност не само да засилват санкциите, но и да се противопоставят на Ислямската република, ако тя отвърне със затваряне на една от основните петролни артерии в света, пише в. "Файненшъл таймс" в статия, озаглавена "Предупреждение за буря в протока".
Откакто през 2002 г. стана ясно, че Иран разработва ядрена програма, светът все се пита дали амбициите на Техеран ще доведат до конфликт с Израел и Запада.
Оттогава напрежението ту се засилва, ту отслабва, но последната демонстрация на сила показва, че камбаната за тревога отеква по-силно от всякога. Досега санкции бяха насочени главно срещу ядрената програма на Иран, но сега съюзниците посягат на нещо жизненоважно за иранската икономика - източника на чужда валута, от която отчаяно се нуждае Техеран, посочва вестникът.
Петролното ембарго срещу Иран ще има обратен ефект и само ще засили позициите на режима, коментира пред френския в. "Фигаро" изследователят от парижкия Институт по международни и стратегически отношения (IRIS) Тиери Ковил. Ембаргото не само няма да е ефикасно, но ще даде и обратен резултат. От една страна, санкционирайки официалните канали, то ще насърчи черния пазар, който се контролира от режима. Това ще отслаби гражданското общество и ще укрепи управляващата класа.
От друга страна, тази мярка рискува да настрои населението срещу нещо, което то възприема - и то с право - като опит за незаконна чужда намеса във вътрешните му работи, а това ще изостри иранския национализъм. По-резултатно (а и морално) би било да оставим все по-образованото иранско общество само да решава съдбата си, отбелязва Ковил в интервю за вестника.
Революцията през 2009 г. след фалшифицираната победа на Махмуд Ахмадинеджад на президентските избори беше плод именно на вътрешна еволюция, а не на западна намеса, допълва той.
Въпреки че обхваща голям брой страни, приетото от ЕС ембарго върху износа на ирански петрол, петролни продукти и химикали, както и на оборудване и технологии за Иран в този отрасъл, не може да спре износа на ирански петрол за Азия, която представлява много по-голям пазар за Техеран, пише в. "Ню Йорк таймс".
Според управлението за енергийна информация на САЩ основен вносител на ирански петрол през 2010 г. е бил Китай с 20 процента (приблизително такъв е петролният износ на Иран за целия ЕС), а на второ и трето място се нареждат Япония и Индия, съответно със 17 и 16 процента, посочва вестникът.
