Специалният надзор на БНБ води КТБ към несъстоятелност, а удължаването му влошава състоянието на кредитния портфейл на банката.
За това предупреждават Иван Костов и проф. Емилия Миланова (бивш подуправител на БНБ) в доклад на "Лаборатория управление на рискове".
Според изводите на анализа, БНБ неправилно поставя проблема за капиталовата адекватност на КТБ в момента, в който банката изпитва проблем с ликвидността.
Според данните за състоянието на КТБ, активите на банката към 30 юни 2014 г. (10 дни след поставянето на банката под специален надзор) са 6,896 млрд. лева. В сравнение с предходния месец те са намалели с 9,7%.
"Въпреки намалението показателите за капиталова адекватност продължават да отговарят на изискванията на Регламент 575/2013/ЕС за капиталовите изисквания и на Наредба 8 на БНБ за капиталовите буфери в банките", пише в доклада.
Наложените от БНБ крайни ограничения, обаче, са довели до неизпълнение на задължения в размер на над 291 млн. лева, начисляване на просрочени лихви на клиентите на КТБ и преквалифициране на кредити в по-рискови групи.
Едва в края на миналата седмица БНБ разреши на КТБ и дъщерната й банка Виктория (бивша Креди Агрикол България) да осъществяват някои банкови дейности за целите на погасяването на кредити. Решението беше взето на 15 август, или 8 седмици след началото на специалния надзор.
Последствията от специалния надзор върху КТБ и обезценяването на капитала на банката могат да доведат до процес в международен съд срещу България.
Ако делото бъде спечелено от акционерите, ще бъдат уважени всички подобни искове от вложители и други клиенти на банката, пишат авторите на доклада.
Миланова и Костов обвиняват БНБ, че няма готовност да води преговори с акционерите в банката, като в същото време не подготвя информация за решаване на проблема.
"УС на БНБ си дава сметка за системния риск за банките, фиска и икономиката от несъстоятелността на 4-та банка в страната с 8,81% от активите на кредитната система. Но не е в състояние да го предотврати", заявяват авторите на доклада.
