Въпреки че България разполага с толкова болнични легла, колкото й трябват, в едни области те са в излишък, а в други - под минимума. Това стана ясно от новата здравна карта, представена днес от министъра на здравеопазването Стефан Константинов. Както се оказа, тя е само за сведение, защото за да действа реално, са необходими промени в закона за лечебните заведения.
У нас има 308 болници, сочат данните от пререгистрацията на лечебниците през тази година. Според новата здравна карта за страната ни са нужни максимум 43 984 болнични легла и минимум - 30 254.
А във всичките 308 болници, които бяха разделени в три нива на компетентност, имат 44 411 легла.
Така се оказва, че почти няма легла за съкращаване, а заради неравномерното им разпределение има области, в които са под нужния минимум, а други - повече от нужното. Най-голямо е превишаването на хирургичните легла - 9508, при максимум нужни 7070. Най-голям е недостигът на легла за реанимация.
Според здравния министър лечебните заведения ще се конкурират за пациенти, тъй като НЗОК ще сключва договори с най-добрите, съобразявайки се с максимален праг на болничните легла. За да се случи това обаче ще са нужни промени в Закона за лечебните заведения, обясни д-р Константинов.
И през тази година обаче здравната каса ще сключва договор с всички болници, отговарящи на определени изисквания. А за вече миналите през регистрация лечебни заведения, се смята, че са покрили нормите.
Константинов заяви, че "не е привърженик на въздигането в култ на леглата" и законът трябва да се преосмисли сериозно, тъй като те трябва да бъдат обвързани с отделните болници.
Според него трябва да има един базов списък с болници, с които НЗОК да работи и останалите да се конкурират за работа с касата като лимитът от нужни легла да не бъде надвишаван. Отпадналите от договор с касата болници и отделения ще трябва да се издържат самостоятелно и да оцеляват пазарно.
В базовия списък влизат 57 лечебни заведения с преобладаващо държавно участие, като сред тях са университетските и ведомствените болници, някои специализирани и областни болници. Те осигуряват 77% от минималните изисквания за болнични легла.
Едва 26% от отделенията в страната са класифицирани на първото, най-ниско ниво на компетентност. Най-много - 45%, са отделенията от второ ниво на компетентност и с най-високото - трето ниво, са 29% от отделенията.
От здравната карта излиза, че няма да се затварят малки болници, тъй като някои от нарочените през миналата година лечебни заведения попадат в области, където броят на леглата е под минимума. Недостиг има в Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол.
Според Константинов това трябва да е знак за частните инвеститори, че разкриването на лечебни заведения в тези райони със сигурност ще им донесе договор с НЗОК. И обратно - в области, където леглата са повече от необходимото като София, Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Смолян, Стара Загора, Пловдив конкуренцията за договор с НЗОК ще бъде голяма. В столицата, където са необходими най-много 6847 легла, броят им е 10 072.
