"Напливът на бежанци от Сирия завари правителството неподготвено. Сега то бърза да построи нови центрове за настаняване и да подобри окаяното състояние на вече съществуващите. То поиска финансова помощ от ЕС, Червения кръст и други международни организации", пише "Икономист" в статия за ситуацията в България под заглавие "Кошмар за всички".
То съобщава, че правителството е започнало изграждането на спорна 33-километрова ограда в планинския регион на Елхово, в близост до границата с Турция. Властите твърдят, че идеята на тази инсталация, която ще струва 3 милиона евро, е да пренасочва бежанците към контролно-пропускателните пунктове.
Според Върховния комисариат на ООН за бежанците обаче такива мерки са вредни, тъй като биха подтикнали хората към по-опасни начини да пресекат границата и да станат още по-зависими от каналджиите.
МВР изпрати няколко хиляди полицаи (1139 са - бел.р.) да патрулират по българо-турската граница и планира да построи "центрове за настаняване от затворен тип" - евфемизъм за затвори за имигранти. През изминалите седмици България върна стотици хиляди нелегални имигранти, идващи от Сирия.
Бежанската вълна разпали ксенофобия в едно традиционно толерантно общество, коментира "Икономист" по повод на инцидентите в страната. Списанието предупреждава, че крайнодесните партии са в подем.
"Подкрепата за ултранационалистическата партия "Атака", която има 23 депутати в парламента, се е удвоила през последните два месеца. А на 9 ноември беше учредена нова националистическа партия, която обеща "да прочисти страната от тази измет, имигрантите", пише "Икономист".
Бежанците отключиха ксенофобията
Ксенофобията се лее основно от малкия екран, показа проучване на "Отворено общество", направено през юли, за езика на омразата.
Близо 75% от анкетираните я слушат по телевизията, като основните "говорители" са политиците (според 68%) и журналистите (според над 32%). Втората значима медия за разпространение на езика на омразата сред младите и сред образованите е интернет. На трето място е общественият транспорт - там 18.2% от населението е ставало свидетел на агресия, като процентът за София е още по-висок - 34.3%. На четвърто място са кафенетата и магазините.
Мнозинството от хората (51%) не одобряват публичната агресия спрямо представители на малцинства. Колебаят се 35.1%. Като одобряващи ксенофобията са се обозначили едва 6%. 58% от анкетираните смятат, че държавата трябва да защитава различните, а между 66% и 73% от запитаните са на мнение, че прокуратурата трябва да преследва политици и журналисти, които си служат с езика на омразата или проповядват агресивен национализъм. В същото време една трета не знаят, че този тип говорене е престъпление, а над половината от запитаните не биха съобщили в полицията, ако чуят публично ксенофобски фрази.
Всеки трети българин си представя политик, като чуе думата "престъпник", показа още изследването. За 19.9% от населението извършителите на престъпления са роми, а според 14.9% това са т.нар. скинхедс. Следващите аналогии за престъпници са бизнесмените - за 13.9%, и адвокатите - за всеки десети от попитаните. Само около 2% от анкетираните посочват "турчин", "евреин" и "чужденец" като асоциация с "престъпник".
Една от особеностите на езика на омразата в България в сравнение с други страни на ЕС е, че чужденците и имигрантите са много по-слабо определяни като заплаха в сравнение с "местните" малцинства, като ромите например, констатира изследването.
Малко вероятно е обаче това да се дължи на по-високата степен на толерантност спрямо чужденците. По-скоро причините са, че през юли все още нямаше толкова голяма бежанска вълна, както и че голяма част от населението няма преки впечатления от имигрантите.
