Киев избра руския газ пред европейското бъдеще

Украйна избра руския газ пред европейското бъдеще и с това на практика показа колко е трудно излизането от орбитата на Москва. Това е резултатът от прекратяване на подготовката за подписване на споразумение за асоцииране с ЕС, планиран за подписване идната седмица.

За свое оправдание Киев изтъкна "изключително суровите условия", поставени от Международния валутен фонд (МВФ), за да отпусне заем на бившата съветска република.

Основната задача на правителството на Украйна в създалите се икономически условия е възобновяването на отношенията с Русия, заяви премиерът Микола Азаров, който изтъкна тежките условия на МВФ. По думите му, решението на украинското правителство е "тактическо, а не стратегическо".

Заплахите от Москва

Азаров добави, че наблюдаваният в последно време спад в търговията с Русия е реална заплаха за украинската икономика и е станал причина за понижаването на рейтинга на Украйна от кредитна агенция "Fitch".

Русия е заплашила да спре вноса от региони на Украйна, ако Киев подпише споразумението за асоцииране с ЕС, предаде Франс прес, позовавайки се съветник на литовския президент.

По време на телефонен разговор по-рано тази седмица украинският президент Виктор Янукович казал на литовския си колега Далия Грибаускайте, че Киев може да претърпи огромни загуби, ако Русия забрани вноса от компании, работещи в източната част на Украйна. Според Грибаускайте Украйна не издържа на икономическия натиск и изнудването от страна на Москва.

"Били са отправени заплахи за ограничаване на вноса на стоки в Русия, особено от компании в Източна Украйна, където индустрията, даваща работа на хиляди хора, е особено развита", обясни съветникът. Управляващата партия в Украйна има особено силна подкрепа в тази част на страната.

Руският президент Владимир Путин е на друго мнение. Според него не Русия, а именно ЕС шантажира Украйна. Президентът на Украйна Виктор Янукович коментира, че "остава верен на евроинтеграцията" и призова за насърчаването на търговските връзки ЕС - Украйна - Русия.

Щом няма споразумение, няма и кредит

Малко вероятно е Украйна да получи помощ от МВФ, след като прекрати преговорите с ЕС за търговско споразумение, прогнозира онлайн изданието EUObserver.com.

В извънредно изявление върховният представител по въпросите на външните работи на ЕС Катрин Аштън коментира, че Украйна е пропуснала шанса си да докаже, че е "сериозна в намеренията си за модернизация и опитите да стане предвидим и надежден партньор за международните пазари".

"Това щеше да даде тласък и на преговорите с МВФ за стенд бай споразумение", допълни Аштън.

Държавният департамент на САЩ също обяви, че Украйна е пропуснала "исторически момент да докаже на международните инвеститори непоколебимия си ангажимент за демократични реформи".

Разривът с Брюксел означава, че ще бъде стопиран и европейският заем от 610 млн. евро.

МВФ спря през 2011 г. кредитната линия за Украйна, след като страната отказа да спре да субсидира природния газ за домакинствата. Оттогава Киев води преговори за друг заем от фонда за 10-15 млрд. долара. Страната има нужда от парите, за да осъществи предстоящите плащания по дълга. Украйна притежава около $22 млрд. валутни резерви.

Брюксел и Вашингтон имат два варианта за действие - или да продължат да подпомагат Украйна и да предотвратят влизането й в Митническия съюз, замислен от Москва (Беларус, Казахстан, Русия, Украйна), или да я оставят.

България разочарована от украинската позиция

България изразява разочарование по повод решението на правителството на Украйна да преустанови процеса на подготовка за подписване на споразумението за асоцииране с ЕС, включително създаването на дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия (ДВЗСТ). Това се посочва в позиция на външно министерство по повод решението на правителството на Украйна да преустанови процеса на подготовка за подписване на Споразумението за асоцииране с ЕС.

България разглежда Източното партньорство като ясна дългосрочна стратегия за политическо асоцииране и икономическа интеграция на страните-партньорки от Източна Европа с ЕС, която да даде възможност за тяхното модернизиране чрез изграждането на институциите на правовата държава, гражданското общество и пазарната икономика. Разбира се, суверенно право на всяка една страна-партньор, включително и на Украйна, е да решава до каква степен да се възползва от тази възможност, се посочва още в позицията.

Продължаваме да смятаме, че бъдещето на Украйна, нейната свобода и благоденствие, са в партньорството и тесните връзки с Европейския съюз. Вярваме, че все още е възможно ЕС и Украйна да предприемат необходимите мерки, с които в близко бъдеще да стане подписването на Споразумението за асоцииране. България ще продължи да полага усилия за развитието на отношенията си с Украйна, както в двустранен план, така и в рамките на Европейския съюз, заявяват от външно министерство.

#2 Прокопи 22.11.2013 в 20:27:15

Има няколко тънки момента които уебкафе удобно подминава. Цяла източна Украйна плюс Крим, а това е половината територия и 60% от населението е рускоезично. Тази половина на страната дава около 65% от БВП на страната, като почти целия износ е за Русия. Лицемерните изказвания относно търговският натиск отстрана на Русия не искам да коментирам. Украйна е голяма и сравнително бедна държава и нито тя може да си позволи ЕС, нито ЕС да си позволи членство на Украйна. Ама нали важното е да се говори срещу Русия...

#5 Оня Дето Го Трият 25.11.2013 в 09:30:25

Специалистите са се изказали вече Да ходи Украйна където си иска, никой не може да го лишиш да прави глупости на свой гръб. Вместо да се стремиш към цивилизования свят, тури му кръст на всичко и се връщай в Азия. Иначе е модерно всички да плюят срещу Европата. Даже специалистчето Федар, който обаче не пропуска да се похвали, че е поживял там. А що не ходи да живее при рускоезичните украинци ако толкова го влече натам?

#9 Оня Дето Го Трият 25.11.2013 в 20:09:37

"...Ама празните лозунги и популистки клишета не хранят, храни добрата икономика. Иначе ако беше само до лозунги и клишета, сигурно СССР щеше още да си съществува и да цъфти. Да, ама, не - рухна икономиката, рухна и цялата идеология и система зад нея.... Е как можа само в 2 изречения сам да си противоречиш? Де я видя добрата икономика, в руския модел ли? Кризата си е криза, но надявам се няма спор, че Европа е на светлинни години напред и ако иска бедна държава да направи нещо е по-добре да се приобщава към развитата част на света, а не да става част от съюз с Узбекистан и Сибир. Да, там природни богатства има, но природните богатства не значат силна икономика и развита страна. Все пак и Нигерия има природни богатства. Ако искаш ние да се откажем от ЕС и да сключим братски съюз с Нигерия тогава? Кое точно е празно клише в ЕС ? Не знам какво си правил там, май в Германия беше ти, но защо не ходи да правиш същото в Беларус тогава? Съвсем сериозно те питам. Ако си бил на работа, що не работи същото в Беларус? Ако си учил, що не ходи да учиш в Беларус? Защо ходи и живя няколко години при празните ЕС клишета, а не там където е силната икономика - Беларус, Украйна, КАзахстан ?

#10 Оня Дето Го Трият 25.11.2013 в 20:14:38

"...Ама ако в Русия ми предложат 10,000 долара да работя моята работа там, а за същата длъжност Европа ми предложи 200 евро..." Чисто статистически (да не цитирам СВ-то ти) шанса е в Европа да ти предложат 5000 евро, а в Русия 100. Най-общо казано. Щото коя ли е тая професия, където за щяло и нещяло в Русия ще получиш повече, отколкото в далеч по-развити държави? Въобще що ни караш да разсъждаваме върху тоя казус? Аз за 50 пъти по-голяма заплата (10000/200) и на Луната ще ида, ама имиграционния поток показва, че все още вълната е от Русия и Китай към ЕС, не обратното. Даже чудно що любимите ти сирийци и те към ЕС отиват. Що ни един не пое сладкия път към Русия и Китай? Даже в България (част от ЕС) май предпочитат да стоят вместо да идат в тия силни икономики.... А обясни?

#12 Зелен Бетон 26.11.2013 в 01:41:56

По принцип не може да бъде проблем, че една суверенна държава е решила да ориентира икономическите си връзки към определен задграничен партньор (или група партньори). Напротив, това си е в реда на нещата. Наскоро бях попаднал на някакъв анализ, обясняващ доколко и как украинската икономика е обективно свързана с руската: не ми се рови да го търся пак, но според него очевидно е доста по-свързана, отколкото ние си представяме. В този смисъл решението на украинската власт дори може да се разглежда като достойно и националноотговорно. Рязкото преориентиране от изток на запад (поне в този момент) действително би означавало много повече трудности за страната, отколкото запазването (и дори засилването) на ориентацията на изток. Проблемът обаче е там, че решението на Украйна НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗГЛЕЖДА КАТО ЧИСТО ИКОНОМИЧЕСКО. Неговата значимост не е толкова в това, че украинската икономика остава свързана с руската, а в това, че украинската ПОЛИТИКА остава СИЛНО ЗАВИСИМА от Москва. А имайки предвид политическите характеристики и все по-явната безпардонност на оглавяваната от Путин власт, това неминуемо би означавало вкарване на Украйна в антидемократична орбита – както във вътрешната, така и във външната политика. С две думи, решението на Украйна означава жертва на независимост и демократична перспектива заради относителен икономически комфорт. При това комфортът е твърде относителен, а гаранциите за него – повече от несигурни: фактически бъдещето на Украйна се поставя под влиянието на властта в Кремъл, която е значително по-непредсказуема от системата от правила, действаща в ЕС. Затова украинците имат пълното основание да протестират, а ЕС – да се притеснява. Макар и относително бедна, Украйна е една от най-големите държави в Европа и съвсем не е без значение по какъв път поема. Още по-големият проблем обаче е, че това решение очевидно се взема не просто под натиск, а е ИЗТРЪГНАТО ЧРЕЗ ШАНТАЖ. Достатъчно е да си припомним съмнителния (ни в клин, ни в ръкав) спор за газовите плащания точно в началото на зимния сезон (защо никога такива спорове не се случват в началото на лятото?), така и откровените заплахи за прекратяване на вноса на украински стоки в Русия. Знае се, че натискът е основен геополитически инструмент; знае се също така, че границата между натиск и шантаж е твърде размита. Но все пак има такава. Натискът е „имам нещо, което искаш – и ще ти го дам, ако направиш това и това“; шантажът е „ако не правиш каквото ти кажа, ще пострадаш“. Ако първото е що-годе приемливо (защото все пак имаш алтернатива да не се съобразиш и да караш по старому), то при второто алтернативата практически липсва. Иначе казано, ако натискът може (с известни уговорки) да се смята за морков, то шантажът си е тояга отвсякъде. Предложенията на ЕС са морков; Кремъл обаче напоследък започва да върти тоягата съвсем открито и безогледно, което освен всичко друго нарушава и всякакви норми на политическо приличие и допустимост. Имайки предвид всичко това, не само че решението на Украйна е задължително да срещне неодобрение и протести, а и политиката на ЕС към Москва би следвало да се втвърди, и то забележимо. Не толкова заради забавената интеграция на Украйна, а за да се дръпнат юздите на путиновата власт в Русия. Преди да си е въобразила, че може да прави каквото си иска. Защото тогава ще е късно.

Новините

Най-четените