Най-страшно би било, ако македонската общественост и македонският политически елит оценят гръцко-българската среща на върха в Атина (в която бяха включени пълните състави на двете правителства) като създаване на "антимакедонска ос на злото".
Такава оценка, насочена към самоизмама, би била ужасно непродуктивна, би накарала двата ключови съседа изцяло да ни обърнат гръб, а ние, като Прометей, да се натоварим с ролята на "герои- мъченици".
Това пише днес журналистът Люпчо Попоски в анализ, публикуван в македонския "Утрински весник". В текста, озаглавен "Евхаристо (на гръцки - благодаря, бел.р.), бай Бойко", по-нататък се казва:
"Ужасно трудно би било, да премахнеш тези мисли, които идват като циклони, след като прочетеш изявленията на Бойко Борисов и Андонис Самарас, насочени към Македония, в които се предупреждава нашата държава, че всяка толерантност има граници.
Премиерите се похвалиха, че техните външни министри Младенов и Аврамопулос, почти са се прегръщали с еднаквите позиции в Брюксел около въпроса за Македония.
Министрите за култура Цаварас и Рашидов са се подигравали на нашата държава, изтъквайки, че "Македония не е добро дете", а гръцкият президент Папуляс сравни отношенията между двете страни с френско-германската ос на мира и развитието.
Със сигурност, когато от Скопие чухме тези неща може да ти се вдигне косата на глава. Но гневът не решава проблемите, само може да ги влоши.
Всеки, който има по-отговорна функция в страната, трябва невероятно сериозно да си постави въпроса - защо се стигна до това развитие на нещата. Къде сгрешихме? Какво пропуснахме? Какво не видяхме? Какво искаме?
България и Гърция ще обявят 2013 г. за годината на Кирил и Методий, всеславянските просветители, които искахме с векове да ги държим в нашата прегръдка, а сега ги отхвърляме, защото не са чеда на Александър.
Ние всъщност сме способни от всичко да се откажем в замисления фантасмагоричен проект за единствени библейски потомци. Онова, което мислим, че ще ни остане, защото ужким е наше, по-късно ще го предадем без забележки и ще останем без нищо - без история, без идентичност, без бъдеще.
Не ни трябва да хвърляме остри стрели към София. Трябва ни способна дипломация, а не рахитична като тази, която ще знае да ги определи приоритетите, насоките и стратегията как да ги оправим отношенията със съседите.
Затова защото става драматично. Неспособността на онези които мислят, че знаят много свалиха на колене тази страна. Затова ще гледаме онези, които до вчера не се разбираха, как стават залюбени съюзници. За наша сметка".
