Новината, че България е първа по заплахата от бедност и социално изключване в ЕС не е новина, новината е, че с малко е намалял делът на българите, застрашени от тези бедствия, и за 2012-а вече е 49%.
Данните на Европейската статистическа служба (ЕВРОСТАТ), която съобщи, че през м.г. 124.5 милиона души, или 24.8% от населението на общността, са били застрашени от бедност или социално изключване. През 2011 г. те са били 24.3% - и 23.7% през 2008 г.
Сред условията за тези хора са риск от бедност и сериозни материални лишения.
След България, по традиция от подобни класации, е Румъния с 42%, Естония - с 37%, и Гърция с 35%.
В същото време само 15% от жителите на Чехия са заплашени от бедност и социално изключване, както и 17% от финландците, 18% от шведите и гражданите на Люксембург и 19% от французите.
Намаляването на броя на хората, заплашени от бедност и изключване е една от ключовите цели в стратегия "Европа 2020" на ЕС.
Заплашените от бедност хора са изправени пред поне един от следните проблеми - риск от парична бедност, остри материални лишения или живот в домакинства с много нисък трудов интензитет.
В Европа 17% от населението е било заплашено от парична бедност през 2012 г. Най-висок е процентът в Гърция и Румъния (23%), а най-нисък е в Чехия и Дания (10%).
Евростат припомня, че рискът от бедност е относителна мярка и прагът на бедността варира значително в различните държави. За България линията на бедност е 241 лева в момента (малко над 120 евро), а за догодина беше решено да се увеличи с 10 лева и да стане 251 лв.
В ЕС 10% от населението е било в положение на остри материални лишения или условия на живот, свързани с ограничения, заради липса на ресурси.
Това се изразява например в невъзможност да си плащат сметките, да отопляват жилището си или да заминат на ваканция за една седмица извън жилището си.
Най-високият процент на остри материални лишения се наблюдава в България (44% от населението) и в Румъния (30%), а най-нисък е в Люксембург и Швеция (1%).
10% от европейските граждани са живели през 2012 г. в домакинства с много нисък трудов интензитет, т.е. в които възрастните са използвали по-малко от 20% от трудовия си потенциал през годината.
Най-висок е процентът в Хърватия (16%), Испания, Гърция и Белгия (14%). А най-нисък е в Люксембург и Кипър (6%).