В деня за размисъл имаше очевидна пропаганда, но моят глас явно е самотен в това отношение, заяви председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов пред Дарик радио.
Според него обаче огласяването на случая с 350-те хиляди бюлетини в печатница "Мултипринт" в Костинброд не е основание за касиране на изборите.
Предизборната кампанията беше особена, каза Лозанов пред Дарик радио, като припомни скандала с подслушването, с който започна официалната кампания и казусът с бюлетините.
Според него скандалът в деня за размисъл се превърнал в предизборен пропаганден елемент, но е било редно прокуратурата да говори в този ден, а политиците да мълчат.
Лозанов коментира още, че денят за размисъл се е обезсмислил и България трябва да се откаже от него, защото не може да поддържа този стандарт на публично общуване.
Той смята, че ако се позволи да се обявяват данни от социологически изследвания в деня за размисъл и в изборния ден, това също може да помогне на избирателя да реши, като направи уговорката да не се оказва натиск.
Лозанов се обяви и за радикална промяна в Изборния кодекс по отношение на медийното отразяване на предизборната кампания. Трябва да е ясно кога нещо е платено и кога е резултат на редакционен избор и редакционна отговорност, това продължава да бъде пълна мътилка, коментира той.
Председателят на СЕМ е на мнение да има продуктово политическо позициониране и това да се отбелязва от медиите, за да е ясно за читатели, слушатели и зрители.
Смислено изказване.Без да претендира да е политически обвързано,както повечето мнения изразявани напоследък.
> Лозанов коментира още, че денят за размисъл се е обезсмислил и България трябва да се откаже от него, защото не може да поддържа този стандарт на публично общуване. Това е същото като да се откажем от пълния член с „основанието“ че сме или твърде тъпи, за да разберем правилата, или твърде мързеливи, за да ги запомним, или твърде безотговорни, за да ги прилагаме. И въобще, за кво да си усложняаме живота, като може да си го улесним... По същата логика утре ще спрем да си режем ноктите, после – да си мием зъбите и т.н. До окончателното връщане в пещерите. Не че така нареченият ден за размисъл се използва особено за размисъл. Едва ли неговото премахване ще окаже особено влияние върху изборните резултати. Той обаче трябва да остане. На изтерзания от предизборната кампания електорат МУ СЕ ПОЛАГА порция тишина и спокойствие (преди да бъде подложен на следващата медийна канонада – тази на следизборните политически номера и пазарлъци). Политиците ДЪЛЖАТ този ден на хората. Не че НИЕ не можем да живеем без него – ТЕ са длъжни да ни го осигурят. Това е жест на елементарно уважение. Освен че е въпрос на елементарно приличие. Всъщност, проблемът изобщо не е в самия ден за размисъл. Не е и в това дали формално е имало агитация или не (ЦИК беше жалка с буквоядското си изявление). Същинският проблем е, че политиците се смятат все по-свободни да нарушават всякакво приличие. Въпреки че никой никога не им е давал подобно разрешение. И най-вече – че в поведението им няма и следа от УВАЖЕНИЕ към хората, които ги избират. Очевидно не осъзнават, че така приближават момента, в който същите тези хора ще се видят принудени да си извоюват дължимото уважение. И че това няма да стане с молби и увещания, а по значително по-неприятен начин.
Бетон, те политиците са дежурния виновник, за да не пострадат техните бенефициенти. Разбира се връзката е само частично формална и повече неформална - резултат от местните ни особености, но това не променя нещата...
@MacAllister: Прав си. Говоря обаче за друго: част от работата на политиците е да комуникират с електората – и тази комуникация трябва да се съобразява поне с някои елементарни норми. Политиците са длъжни да спазват приличие и да уважават хората, които гласуват за тях. И това трябва ДА СИ ЛИЧИ, и то непрекъснато. Фактът, че свикнаха масово да демонстрират пренебрежение и незачитане (слушай ги само как приказват и им гледай суратите), не означава, че някой ги е освободил от задълженията им. И ако продължават така, в един момент натрупалата се неприязън на хората ще избие. Лошото е, че никой не може да предвиди кога ще стане това и какви последици ще има.