Световните лидери остават на различни позиции за евентуални удари по Сирия в отговор на химическата атака, отнела живота на стотици цивилни в околностите на Дамаск на 21 август, съобщават световните агенции.
В първия ден от срещата на Г-20 в Санкт Петербург, икономическият дневен ред на форума беше напълно засенчен от конфликта в арабската държава и опитите на американския президент Барак Обама да преодолее съпротивата на Русия и да спечели по-широка международна подкрепа за военна кампания срещу режима на Башар ал-Асад.
Организаторите на срещата се опитаха да я върнат към основните й теми, като дебатът за Сирия трябваше да се проведе по време на вечерята на лидерите. Италианският премиер Енрико Лета коментира по-късно в Twitter, че разговорите само са потвърдили различията в позициите по отношение на конфликта.
Британският премиер Дейвид Камерън, който по-рано не успя да прокара в парламента решение в подкрепа на военна интервенция, сега заяви, че разполага с нови доказателства за вината на сирийския режим за химическата атака край Дамаск.
Фронтова линия
Русия, която е съюзник и доставчик на оръжие за режима на Асад, открито се противопоставя на намеренията на САЩ да поразят цели в Сирия и така да намалят възможностите на правителствените войски за химически удари. Президентът Владимир Путин посочи, че атака срещу Сирия е възможна, но само с разрешение на ООН и след представянето на ясни доказателства, че наистина е бил използван отровен газ и то точно от силите на режима.
Говорителят на Путин Дмитри Песков нарече „далеч от убедителни" представените от САЩ доказателства за вината на Асад и подчинените му.
Часове по-късно министрите на отбраната на страните от ЕС излязоха с позиция, че режимът на сирийския президент Башар Асад е използвал химическо оръжие при атаката в близост до Дамаск.
„Има много признаци, че режимът е използвал химическо оръжие”, подчерта литовският министър на отбраната Юозас Олекас пред колегите си в ЕС на среща във Вилнюс. Литва в момента председателства ЕС на ротационен принцип.
Междувременно, в Ню Йорк, американският посланик в ООН Саманта Пауър ясно показа, че страната й не разчита на подкрепа от Съвета за сигурност. По думите й, „няма път напред", тъй като Русия държи за заложник цялата организация. Москва има постоянно членство в Съвета за сигурност и по този начин може да наложи вето на всяко негово решение.
След края на срещата на Г-20, в Москва се очаква да пристигне сирийският външен министър Валид Муалем.
Много „против" и малко „за"
Русия не е единственият проблем на Барак Обама. Китай, който също има право на вето в Съвета за сигурност, вече предупреди за „сериозните последици" от евентуален военен удар. Позицията на официален Пекин е, че кризата има единствено политическо решение. „Войната не може да реши проблемите на Сирия", коментира говорителят на китайската делегация в Санкт Петербург Кин Ганг.
По време на срещата на Г-20, генералният секретар на ООН Бан Ки-мун на свой ред подчерта, че всякакъв вид военни действия срещу режима на Башар ал-Асад трябва да имат санкцията на Съвета за сигурност. Той допълни, че ще работи за скорошно свикване на мирна конференция за Сирия.
Северноатлантическият алианс не смята да разширява своята роля в сирийския конфликт, освен предоставянето на площадка за дискусии между съюзниците и защитата на Турция, заяви говорителят на НАТО Робърт Пшел.
Той посочи, че пактът е разположил зенитни ракети "Пейтриът" за защита на Турция. Пшел подчерта, че НАТО няма намерение да участва в разрешаването на сирийския конфликт. В началото на седмицата аналогично изявление направи генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен.
Сред противниците на ударите са германският канцлер Ангела Меркел, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, италианският премиер Енрико Лета и папа Франциск. Единствената голяма западна държава, която застава напълно зад САЩ, е Франция.
Първият дипломат на Париж Лоран Фабиюс проведе среща в кулоарите с руския си колега Сергей Лаврор. ИТАР-ТАСС цитира външното министерство в Москва, според което „в хода на разговора са обсъдени най-актуалните международни въпроси, включително ситуацията около Сирия”.
