Да има ли площад в чест на Димитър Пешев във Вашингтон? С този въпрос се занимава българското посолство в САЩ, а докато искането върви по каналния ред, авторитетният вестник „Washington Post" му посвети статия с по-обширна проблематика - оценява ли България адекватно действията на своите лидери по време на Холокоста.
Димитър Пешев, награден посмъртно заради решаващата си намеса за спасяването на българските евреи, е почетен гражданин на Израел. Той пише протестно писмо до тогавашния премиер Богдан Филов, с което се противопоставя на тайно планираната депортация на българските евреи между София и Третия Райх.
Вестникът цитира репортаж на "Associated Press", в който се споменава за „остри думи" между дипломатическото ни представителство и американския Мемориален музей на Холокоста. В крайна сметка не личността на Пешев се оказва проблем.
От музея са преценили, че българската молба е в доста оптимистичен тон и представя събитията в по-ярка светлина от действителната. Например, в текста е завоалиран фактът, че все пак от управляваните от София тогава Македония и Северна Гърция са депортирани евреи. В крайна сметка към „лагерите на смъртта" от тези територии поемат 11 300 души. Освен това, България била представена като окупирана от нацистите страна.
Посланикът ни във Вашингтон Елена Поптодорова реагира срещу „много грубия тон" на писмото, получено от музея. В него се казва, че скриването на факти е „обидно за жертвите на Холокоста и в ущърб на имиджа на България". "Става дума единствено и само за Димитър Пешев. Точка. Никакви извинения, никакви опити да се решават по-големи въпроси", отговаря тя.
Репортажът изтъква, че Поптодорова се е просълзила, говорейки за драматичните събития и малките деца, натъпкани във вагоните. В такива моменти тя се чувствала като еврейка, става ясно още от текста.
В края на месеца управата на Вашингтон трябва да вземе решение по заформения през декември казус. За фон на дебата са изтъкнати действията на определени историци и еврейски организации, насърчаващи държавите да вадят на наяве свършеното от тях по време на нацистката окупация на Европа.
Дебатът за преименуване на кръстовище „Димитър Пешев" е поредното доказателство за това колко спорен и чувствителен е прочитът на трагичните събития от Втората световна война, включително и когато стане дума за действията на цели държави и на отделни техни политически лидери.
„Трябва да се каже на двете страни и хората трябва да разберат, да се опитат да разберат, колко сложно е това. Ето защо е толкова важно", обобщава Фредерик Чари, пенсиониран професор по българска история от Индиана.
