Защо да махаме символа на комунизма, щом може просто да му сменим името? Паметникът на съветската армия, любимият терен за рисуване на политическите и граждански активисти, който продължава да дели на две обществото, може би ще се нарича по друг начин.
„Въпросът за смяната на името на паметника на Съветската армия е актуален към момента", обяви заместник-кметът на Столична община по културата Тодор Чобанов, цитиран от Фокус. Според него в академичните среди ще започне дебат за смяна на името, но без да посочва никакъв вариант.
„Водим разговори със Софийски университет „Св. Климент Охридски" и други научни групи. Ще започне един структуриран дебат", обясни Чобанов и все пак призна, че монументът отдавна е загубил своя оригинален и идеологически прочит.
По-късно днес социолозите от "Алфа рисърч" разпространиха изследване, според което 51 на сто от жителите на София имат изцяло положително отношение към ПСА, тъй като е в чест на герои. 30 на сто отговарят, че не харесват паметника, но са против промяната му. Малко повече - 37 на сто - са мненията той да бъде превърнат в мемориал на жертвите във Втората световна война.
За монумента на стърчащите солдатите Чобанов коментира: „Загубил е значението си като символ на съветската армия, като институция и организация. Трябва да се проведе един дебат, за да се установи неговата стойност, както и какво символизира. Трябва да се дискутира как се възприема паметникът от хората".
Допитването, оценяващо отношението към културно-историческото наследство в София, е проведено по поръчка на Столична община между 28 август и 5 септември, участвали са 400 души.
17 на сто от тях твърдят, че това е паметник на държава - завоевател, а не на освободител, който трябва да бъде премахнат. 66 на сто са на мнение, че монументът следва да остане и да се освежи.
Същото проучване установява, че 55 на сто от столичани одобряват реконструкцията на бул. „Витоша".
нямаме силата да го махнем и ще дебатираме промяна на името... дано поне за това да сме достатъчно силни. провалът на това начинание ще е поредното доказателство че няма държава на наша територия. само роби.
Ако искаме да почетем жертвите на Втората световна война би трябвало да им построим паметник специално, ако наистина изпитваме някакво преклонение пред тях. Повече от подло и цинично е, ни в клин, ни в ръкав, да ги използваме като претекст, за да се „разправим” с Паметника на червената армия”. Един вид „с един куршум, два заека”. Без масраф, и жертвите от войната ще се сдобият с паметник, и омразния паметник на окупаторите няма да го има. Точно по байганьовски.
Независимо от оценката на събитията от септември 1944 г. „Паметникът на Червената армия” е паметник на чужда държава в центъра на нашата столица. И докато бяхме сателит на СССР, този паметник, както и „Альоша” в Пловдив (а и в повечето от големите градове), бяха олицетворение на тази зависимост. Но сега, когато, като членове на враждебен на Русия алианс, сме извън всяка зависимост от нея, то тези монументи са само паметници, свързани с нашата история. Ако, както в Полша, настроенията в България бяха преобладаващо враждебни към Русия, то нямаше да има проблем, ако не за разрушаването на тези паметници ,то за тяхното преместване в страни от градските центрове. Остава ни само предположението, че следващите поколения ще ги приемат равнодушно, точно както им се полага на паметници. Както виенчани приемат Паметника на Червената армия в центъра на Виена, а италиянците - паметника на Ленин в едно от най-живописните кътчета на остров Капри.
Напълно съгласен с Янаки. Ако искаме да почетем някой или нещо, което е част от историята ни - просто да издигнем друг хаметник в негово име. Места - бол. Скулптури и художници - бол. Защо трябва да преименуваме или да премахваме Паметника на съветската армия, след като именно тя е освободила не само България, ами и цяла Европа от фашизма. Тогава тази армия е била съветска и това никой и нищо не може да промени. Това е била Съветската армия, а не не знам кой си пехотински полк от Флорида, да речем. На някои може да им се иска да е пехотинския полк от Флорида, ама не е. Била е Съветската армия и никоя друга. САЩ и Великобритания като техни съюзници /ако въобще тия нации знаят какво е война/ са ни бомбардирали усърдно, но не знам за разрушения причинени от Съветската армия. Това е част от историята ни и следва да остане такава, каквато е. Просто защото така или иначе тя няма да се промени - каквото и да направим с този паметник. За това именно и подобни дебати са глупави. Има един тотален лумпен - Иво Инджев, за когото и газовете и коликите в стомаха му са причинени от Пачетника на съветската армия. Но той, горкия е патологичен случай. Ако трябва за нещо да укоряваме Съветската армия, това въобще не е, че е била окупатор, а за това, че явно не се е справила докрай с фашизма, който в днешно време отново се възражда в Европа, включително и у нас. Но, както казват някои - "Няма добро ненаказано".
Интересен аргумент: „паметник на ЗАВОЕВАТЕЛ, който завоюва България без да гръмне пушка.” Затова паметникът трябва да бъде съборен! Истината е, че българите по онова време не са гледали по този начин на Червената армия. Те са я приемали като един от победителите на Нацистка Германия. СССР, заедно с САЩ и Великобритания са били съюзници в Антинацистка коалиция и заедно спасиха света тази напаст – Германия на Хитлер. Дори и тези, които далече не са симпатизирали на Болшевишка Русия, които, както е било с моите близки, са се надявали ІІ-я фронт да се открие с Англо-американски десант в Гърция (както е настоявал Чърчил), са посрещали Червената армия не като враждебна сила, а като част от тази коалиция – САЩ, СССР и Великобритания. Да не говорим, че сферите на влияние в Европа бяха разпределени в Ялта между съюзниците много преди Червената армия да премине Дунава и да ни окупира като страна от хитлеристкия блок. Ако някой не знае, затова и през зимата на 1944 г. англоамериканските ВВС бомбардираха София, Пловдив и Карлово. Затова този паметник трябва да стои там, за да напомня на нашите политици, какво се случва, когато погрешно избират, кого в международен план да подкрепим.