Близо 1/4 от оценките на матурата по български език и литература (БЕЛ) са двойки и тройки. Най-голям е спадът при верните отговори в теста на въпросите за правописа, показват резултатите от държавните зрелостни изпити, представени днес от просветното министерство.
На 14 май на матурата по български език и литература учениците писаха по темата "Силата на словото" по одата "Левски" на Иван Вазов.
През 2009 г. зрелостниците с верни отговори са били 75.5%, докато тази година са 61.8%. Спад с 10% спрямо миналата година има при въпросите за нормите на граматиката и лексиката.
Двойките на матурата по БЕЛ са близо пет на сто, тройките - около 20 на сто. Пълните шестици са малко над 1%, а оценките между 5.50 и 5.99 са 15.3%.
Като цяло средният успех на матурата по български език е малко по-висок през тази година - 4.31 при 4.28 м.г.
По традиция профилираните гимназии са се представили най-добре със среден успех 5.27, а професионалните, предимно в малки населени места, са с най-слаби резултати.
Със среден успех от 4.79 са зрелостниците от училищата по изкуствата, следвани от учениците от средните общообразователни училища, постигнали среден успех от 4.35. В професионалните гимназии средният успех по БЕЛ е 3.94, а на последно място са специалните или оздравителните училища. При тях успехът е 3.86.
Тотален срив по география
По най-желаната матура - географията, зрелостниците са се представили най-зле. 36% от оценките на явилите се общо 33 845 зрелостници са двойки, а други 36% - тройки.
На изпита по география и икономика са се явили 30 848 зрелостници, като с отлични оценки са само 1% от учениците.
При дадени 4 възможни отговора на въпроса откъде минава магистрала "Тракия", грешните са една пета. Близо 1/4 не знаят също така на кои градове старите имена са Одесос, Месемврия и Аполония.
Отворените въпроси също са изпотили зрелостниците. Трудно им е било да посочат градове в България, които се намират на определена река. Близо 80% от тях имат под пет точки от възможни 35 на текста по география, а 45% имат под пет точки от 15 възможни за обекти на картата на България.
Заместник-министър Милка Коджабашиева коментира, че анализът на резултатите ще бъде взет предвид при промяната на учебниците. "Вече има резултати от външното оценяване в четвърти, пети, шести, а тази година и в седми клас, така че ще можем да видим къде започват пропуските. Резултатите досега сочат, че в четвърти и пети клас децата се представят много добре", заяви тя.
Скъсаните на тазгодишните матури са 12.63%, младежите с отлични оценки - 15.73%. Има повишение в резултатите по математика, физика, химия и философия. Момичетата са се представили по-добре от момчетата по хуманитарните дисциплини.
Най-високи резултати са постигнати в София, Варна, Кърджали, Ямбол, а най-ниски - в Разград и Търговище.
За сведение на министъра и на публиката, навсякъде в гимназиалния курс, а не само в техникумите, география се учи задължително само в 9 и 10-ти клас. Изключение правят някои специализирани паралелки, главно в природоматематическите гимназии. Иначе рядко се избира като СИП или ЗИП в горните класове. Освен това матурата по география е най-сложна като комбинация от въпроси (4 различни вида) и най-неблагоприятна като разпределение на относителната им тежест. Въпросите при които е възможно налучкване носят максимум 30 точки. При матурите по физика и химия - поне 70. Там не се пише и тема, която при това дава 35% от максималния брой точки. Щом по-голямата част от зрелостниците имат само около 5 точки от 35 възможни, значи изобщо не са зубрили, по-точно много от тях не са чели нищо, преписали са плана за темата, та комисията се е смилила да им отпусне по някоя и друга точка. За сравнение свободния текст, обикновено есе, на матурите по БЕЛ и езиците дава 30%, където все пак писането на самостоятелен текст е основно умение, което подлежи на оценяване. Въпросите по карта са много сложни и недобре редактирани с няколко явно неправилно посочени верни отговори. Част от обектите там излизат извън обхвата на задължителното учебно съдържание. Темата по която е трябвало да се пише - растениевъдство на България също е една от най-трудните. Отделно недостатъците на скалата за оценяване на матурите са допринесли за увеличаване на относителния дял на средните оценки (36%) за сметка на добрите. Това са само част от причините, но все пак някой трябва да ги обсъжда професионално, след като от министерството не могат да ги диагностицират и назоват.