В ситуация на апокалипсис и на криза първото нещо, което една глупава държава решава да направи, е да изхвърли от борда културата. Не за друго, не дори от лоши помисли, не защото мрази културата вероятно, а защото мисли, че тя има най-малко смисъл, че най-малко е необходима и човек може лесно да се освободи от нея.
Това каза заяви в интервю за БГНЕС писателят, поет и драматург Георги Господинов, който получи преди дни "Аскеер" за пиесата си "Апокалипсисът идва в 6 вечерта".
Според него това е стратегическа грешка, която ще се усети с цялата си тежест след 5, след 10 години. Това е проблемът на стратегическите грешки, че когато ги усетим, вече е късно да бъдат поправени, твърди писателят.
Това, което се случва с театъра и в областта на културата и политиката в тази област, е един кротък Апокалипсис, който трае отдавна. Не бих казал, че е нещо извънредно и свръх различно от последните не само 20 години, а и преди това, казва в интервюто си Господинов.
И продължава: културата е нещо, което трае дълго, тя има това свойство на траене. Ако никой не се спомня поредния министър на културата от правителството на Станишев, Виденов или царя, то тяхната нетрайност е ясна. Но ако нещо се е написало по това време въпреки Министерството на културата, ако нещо се е създало трайно, то ще продължи и по-нататък. Така че най-лесното е да загърбиш културата, казва Господинов.
Това се наблюдава и в медиите, продължава тоой. По време на криза медиите се отказаха от аналитичните си страници, отказаха се телевизии от разследващата журналистика. От тези по-бавни предавания, в които има рефлексия. И това е парадоксът - във време на криза и апокалипсис ти изхвърляш точно предаванията или страниците, или изкуствата, които се занимават да обясняват този апокалипсис и тази криза, казва Георги Господинов.
По думите му това е все едно във време на глад да изхвърлиш хляба. Това е парадоксът на случващото се днес, твърди писателят.
"Това, което мен ме вълнува, е колко обидно бързо минава личното ни биографично време в опит да се справим с някакви обществени кризи. Ние казваме: минали са 20 години от прехода. В исторически план това е нищо, в личен план - това е половината от моя живот, или това е целият живот на моите родители, ако сметнем и предишните 45 години", казва още писателят.
В една сцена на пиесата му се говори, че живеем обидно малко и точно тук, според Господинов, идва ролята на литературата, театъра, които дава смисъл на личното ни време. Без тях ние живеем обидно малко и ролята на литературата и изкуството е да добавя смисъл.
Според него едно от малкото останали места, където се произвежда смисъл, е театърът и литературата, изкуството изобщо. А залежите на смисъла според него изтъняват в глобален мащаб. Просто в България това става по-бързо, отколкото другаде, защото залежите са по-тънки. Така че изчерпването на залежите е големият личен и обществен проблем, с който трябва да се справяме, казва Господинов.
Георги Господинов получи "Аскеер" за драматургия преди дни за пиесата си "Апокалипсисът идва в 6 вечерта".
Тази вечер от 19 часа в "Склада" - София, ул. "Бенковски 11", ет. 3 ще се състои премиерата на първия български трагикомикс "Вечната муха", от Георги Господинов и Никола Тороманов (ИК Жанет 45).
