Станимира Петрова е енергична, усмихната и с големи амбиции, които ни разказва по един особено непринуден начин, както човек планира излизане на бира с приятели или почивката си в Гърция.
Срещаме се в столичната зала "Локомотив", където за трите часа, които прекарваме с нея, не виждаме нито една друга жена. Станимира е като кралицата на залата - младите момчета я гледат със страхопочитание, а треньорите - с уважение.
Любимият й филм е... разбира се, "Момиче са милион долара" с Клинт Истууд и Хилари Суонк.
Занимава се с бокс отпреди три години, преди това тренира таекуондо в продължение на 15. Започва в родния си Асеновград, когато е на 8, защото иска да покаже на родителите си, че може да е по-добра от брат си, въпреки че е момиче. Помни, че в началото никой не я е взимал на сериозно.
В основата на решението й да се заеме с този спорт е баща й, който й казва "ти си родена за бокс". И все пак промяната става по-скоро случайно, а не като част от голям план.
Записва бокс като свободно-избираем предмет, докато учи в НСА - първата й среща с бокса не я очарова:
"Беше скучно, учеха ни само как да си вдигаме ръцете, тогава отидох при треньора и му казах, че искам истинска тренировка, а той ми отговори: "ти няма да издържиш".
Станимира обаче не само че издържа, но и не й стига. Пуска се на републиканско състезание и го печели.
"Даже нямах изиграна среща докрай - имах три срещи и трите прекратени. Първите две във втория рунд, последната в последния рунд"
През това време продължава да тренира таекуондо, където е европейски и световен шампион. В свободно си време води и тренировки на деца по бойното изкуство.
Определя избора си да смени спорта като труден. "Беше точно в края на 2013 г. по празниците, баща ми го бяха оперирали от херния и си беше един месец в България (той живее в Англия). С него много мислихме по този въпрос. Накрая той ми каза "Хайде да рискуваме". Така Станимира решава, че няма да отиде на Европейското по таекуондо, и че смята да се пробва с бокса.
Треньорите й приемат новината всеки по различен начин - някои с разбиране, други не толкова.
"Бях в най-силната си форма, когато реших да си тръгна, така че съм съвсем наясно с чувствата им", казва Станимира. "На единия от треньорите си дори му обясних: "Аз ще стана световен шампион по бокс", а той ми каза: "Не си на 15, не можеш да станеш". Още с първото световно първенство обаче идва и голямата титла.
През 2014-та Станимира отваря съвсем нова страница - на аматьорския бокс.
Отива на лагер, после на европейско. През 2014 година става и първата българка със световна титла в бокса - в Чеджу, Южна Корея. На полуфинала побеждава шампионката на планетата от Бриджтаун 2010 и първа в Европа от Ротердам 2011 Елена Савелиева (Русия), а на финала надвива европейската шампионка Марция Давиде от Италия, която е с 10 години по-голяма от нея.
През 2016 -та година Станимира става европейска шампионка на първенството в София след победа с 3:0 съдийски гласа (единодушно решение) над Анна Алимарданова от Азербайджан.
Питам я до колко години може да се състезава, а тя отново ме изненадва с размаха на плановете си "В аматьорския бокс мога да се състезавам до 40 години, а след това мога и да мина в професионалния".
С времето Станимира трупа опит и самочувствие и като че нищо не може да я спре.
Казва, че е сънувала и двете си победи - европейската и световната. Вижда насън дори съперничката си на финала на световното първенство - Марция Давиде. "Дотогава срещу нея имах 2 победи и 2 загуби. Сънувах как я срещам и й казвам "Аз и ти сме на финала".
Когато отива на първенството и излиза схемата за мачовете, вижда, че наистина може да се срещне с нея. Точно така и става.
Победата на европейското първенство в зала "София" също се случва първо на сън. "Сънувах всичко точно така, както си беше: как ми дават купата, къде се намира мястото, на което беше разположена стълбичката... Това обаче се случи преди първото ми европейско, което загубих в първи кръг. След него си казах: "И какъв беше този сън?!". Но ето, че се сбъдна. Само че две години по-късно, през 2016".
Преди да замине за Олимпиадата в Рио, Станимира отново вижда победа като на сън.
В Бразилия обаче Станимира отпада още в първи кръг. Не обвинява никого за загубата си, казва "не играх добре, проблемът си беше в мен". Губи с два на един съдийски гласа. Преди това има две победи над съперничката си, но в Рио не си намира играта.
А може би златото я очаква след 3 години в Токио, когато ще се проведат Олимпийските игри 2020.
Станимира е категория 54 кг., в Рио обаче няма такава категория и трябва да избира между по-леката - 51 кг. или по тежката - 60 кг.
Решава да сваля килограми, за да се възползва от ръста си. За целта в най-големите жеги тренира, облечена с няколко пласта дрехи, и спазва строга диета - почти без храна. От днешна гледна точка казва, че следващия път по-скоро ще мине в по-тежка категория, отколкото да си причини това изпитание за втори път.
"Не мога да свалям повече. Сега 57 кг. са проекто-олимпийска категория и много се надявам да бъде приета, защото повече не искам да свалям."
От октомври месец Станимира живее в София. Преди това си е в Асеновград, като тренира в Пловдив. Казва, че има нужда от голям град и че винаги много е искала да бъде самостоятелна.
Тренира по два пъти на ден за по няколко часа. В зависимост от периода тренировките й са с различна продължителност - ако има състезание, стигат и до 3 часа, стандартно са по 1,5 ч. Неделя е ден за пълна почивка.
Пак се връщаме на "Момиче за милион долара".
"Гледала съм го толкова пъти, но е много тежък и плача. Виждам във филма себе си, но сега вече си пускам само избрани моменти."
Питам я колко е реален този филм, а тя ми казва "аз не го гледам като бокс, а като житейска история". "Моята история не е такава, защото реално на мен родителите са ми давали всичко необходимо. Все пак самата мотивация, желанието да си готов на всичко, да се жертваш - в това виждам общите неща"
"Вие си приличате", казвам аз, а Станимира отново показва характер и ми отговаря "Е, не може ли да съм малко по-хубава?". Смеем се както и в по-голямата част от това интервю.
От кого приемаш съвети?, продължавам да се опитвам да разбера всичко за нея в рамките на няколко часа.
"За спорта - от треньорите ми, иначе и от баща ми", казва Станимира.
Баща й се е занимавал с бойни спортове във времето, когато това е било забранено, но винаги е искал да бъде боксьор.
"И аз изпълнявам мечтата и му станах любимка."
"Имам брат, който е две години по-голям от мен. Спомням си, беше през 1998 година, родителите ми искаха да запишат брат ми на някакъв боен спорт. В Асеновград най-развито е таекуондо, затова го избраха. Цяла нощ ревах, защото не искаха да запишат и мен. Накрая, за да спра, те си примираха. Така записаха и двама ни в школата. Брат ми имаше много данни, но май не го влечеше толкова. Първите две години обаче обръщаха внимание само на него. Аз се прибирам и показвам нещо, а те ми казваха само "добре, добре, браво" и аз на инат исках да им покажа, че съм по-добра от него."
Конкуренцията й харесва, иска да е под напрежение. Плановете й са за още две олимпиади и още, и още. Не знае кога ще спре, не иска въобще да мисли за това.
Казва, че голямата й цел сега е златото в Токио през 2020 година. Малката цел? Всяка една тренировка.
Променя се след Рио. Дотогава мисли само за Олимпиадата и сякаш пренебрегва другите неща.
"Тогава си казах "Добре, де, не може всичко останало да е на заден план".
Доскоро е смятала, че постига всичко само заради желанието си за победа. От известно време обаче е започнала да вярва, че има талант - и си го повтаря.
Иска да стане перфектна, въпреки че досега не е видяла такъв боксьор.
"Искам да се науча на всичко, което е възможно, и да стана женският пример в бокса. Последната книга, която четох е на Ивайло Маринов - "Бий, за да те уважават". Маринов е боксьор на 20 век на България. Аз искам да стана боксьора на 21 век, но не на България, а на целия свят."
Идолите й в бокса са най-големите - Мохамед Али, Флойд Мейуедър, Васил Ломаченко и Антъни Джошуа. Неслучайно в тази класация няма име на жена - казва, че би спирала развитието й.
"Жена не може да ми стане идол, аз ще стана идол."
Облекло: Nike Training, Nike Running
Мотор: BMW R 1200 GS
Коса: Росица Петрова
Грим: Оксана Николова
Фотограф: Мирослава Дерменджиева
