"Всичко е лично, и най-малкото нещо. Всички л***, които сервират на човек всеки ден, през целия живот, са личен въпрос. Наричат го бизнес. Добре. Но то е дяволски лично."
Не може да не сте разпознали „Кръстникът". Защо обаче българските политици се държат като извадени от роман на Марио Пузо е един интересен въпрос.
Личните причини започнаха да минават като тънка червена линия през българската политика. То е ясно, че всички сме братовчеди, както беше казал сам Иван Костов преди време, но не може всичко да е чак толкова лично - все пак не живеем в роман, а надяваме се горещо в държавата все още институциите са по-силни от всякакви хора, възприемащи се като Дон Корлеоневци.
Защо обаче „личните причини" се използват за оправдание от всеки публичен човек, който се разделя с поста си.
Става дума не за собственици на ЕООД-та, а за магистрати, за депутати, които взимат решения, от които зависи бъдещето на всички в страната - предлагат и приемат закони, гласуват бюджет - един вид, разпределят постната пица и се грижат за благото на народа.
По лични причини напусна поста си през ноември м.г. заместник председателят на парламента Христо Бисеров. Без дума обяснение - нито от него, нито от съпартийците му. Впоследствие се оказа, че личните причини не били толкова лични, а по-скоро съдебни.
Оставки по лични причини подаваха и ген. Тодор Коджейков (който беше начело на НСО), и шефът на Националната следствена служба (НСлС) Бойко Найденов. Главният секретар на ДАНС Младен Георгиев също си тръгна от поста по лични причини. Факт е, че те не са избрани от гражданите чрез избори, но повсеместната омерта за потулване на истинските мотиви не говори добре за демокрацията.
Вероятно списъкът на подалите оставка по "лични причини" би надминал многократно този на напусналите с публично обявени мотиви.
Въпросът е защо поне онези, които уж се избират чрез свободни избори и се борят за доверието на избиратели, не се чувстват длъжни да дават елементарни обяснения.
Сега по лични причини напуска и депутатът от Коалиция за България Петър Курумбашев. Покрай личните си мотиви, той споменава, че се готви за Брюксел, затова има нужда от време, защото участва активно в кампанията. За всеки случай (за да е напълно ясно) той не е единственият кандидат за евродепутат.
Ако не иска да говори, тогава да каже Станишев. Все някой по веригата трябва да носи отговорност, защото листите не ги редят избирателите, за съжаление.
