Махалото на обществените настроения е доказало, че когато светът залитне в една посока, неизбежно идва залитане в другата. От няколко години сякаш живеем на прага на това изместване - с всичките му обществени и политически отражения.
Ето заради това историкът д-р Александър Стоянов е притеснен от "сериозната криза" в световната култура и до какво може да доведе тя.
Според него получаваме все повече посредствени истории - както в киното, така и в книгите. И то не защото в тях има силни жени протагонисти, каквото е модата - напротив, д-р Стоянов иска и синът му, и дъщеря му да могат да се припознават в персонажите от страниците и екрана. Проблемът идва, когато липсва баланс.
"Когато имаш крайна реакция в една посока, тя задължително провокира ултракрайна реакция в другата посока", казва за това, което го притеснява в случващото се на полето на културата.
Вижте повече в този сегмент от гостуването на д-р Стоянов в "Първа страница":
Историкът, разбира се, дава пример - с историята на Европа от миналия век и по-конкретно след Първата световна война, тъй като наскоро е обсъждал темата с учениците, на които преподава история.
"Колкото по-силно се оказва социалистическото движение в дадена държава, в която и да е държава, толкова по-остра реакция се появява под формата на фашистки партии, които да се борят с комунистите и със социалистите", казва д-р Стоянов.
Дава пример как това е довело до кървава гражданска война в Испания, а в Германия - до възникването на националсоциалистите.
Обаче в държави като Швейцария, където няма крайнолеви, не се появяват крайнодесни, отбелязва историкът. В Англия ги има лейбъристите, които обаче предлагат "много по-институционализиран, разумен социализъм". Така макар да има английска фашистка партия, тя "никога не е нещо особено", посочва още той.
В България пък, където веднага след войната БЗНС и БКП печелят първите две места на изборите, "веднага се появява съюз на либерални партии, по-крайни; военен съюз на офицери, които да се борят с комунистите".
Това, което го притеснява, е, че в културата ще се случи същото.
"Правата на жените и мъжете трябва да бъдат изравнени по един съвсем естествен и нормален начин, иначе другото ще доведе до анти-женска психоза в някаква част от почувствалите се уязвени мъже", казва д-р Стоянов.
Според него съществува риск хора като Харви Уайнстийн - осъдения за сексуално насилие и тормоз бивш холивудски продуцент - да се превърнат в мъченици за някое анти-феминистко движение.
"Което е тъжно, защото един престъпник на практика ще бъде превърнат в герой", посочва историкът.
Когато става дума за крайности, дава пример и с пиесата "Оръжията и човекът" в Народния театър, режисирана от Джон Малкович, и как протестите пред сградата всъщност увеличиха интереса към нея. Според него ако човек иска да се бори с подобни творби, с които не е съгласен, "най-елегантният и смислен начин е просто да ги игнорираш" - т.е. ако според теб постановката не става, не отиваш да я гледаш.
Атаките спрямо актьорите на стълбите пред театъра, "все едно сме в Каменната епоха", не постигат друго, освен да олекне позицията на критиците, смята Стоянов. Според него конкретният случай отново е показал липсата на умение да бъдем адекватно и интелектуално критични, като вместо това "подхождаме като първобитни към критиката си".
"И това същност ражда още повече поляризация, която ражда още по-голямо напрежение. И имаш една група от единия край, една група от другия, които се лаят, се обиждат и се псуват. И колкото повече се обиждат, толкова повече се подхранват помежду си", посочва историкът.
Целия ни разговор с него може да гледате в епизода на "Първа страница" в канала на Webcafe.bg в YouTube или директно тук:
••• А кои исторически книги горещо препоръчва - вижте тук:
