Часовото време и границите на демокрацията

Толкова глупости ни налагат, без да ни питат, и изведнъж – хоп! – да се изкажем лятно часово време ли предпочитаме, или зимно.

То дори не е съвсем редно да делим времето на зимно и на лятно. По-правилно сякаш е да го делим на естествено и неестествено, на астрономическо и на някакво отклонение от астрономическото, възприето по незнайни съображения.

Всъщност съображенията са знайни. Идеята датира още от 18 век, но става съвсем актуална през 19, когато някой правилно пресмята, че един светъл час повече в завода ще спести разходи за осветление. Но тогава не винаги осветлението е било електрическо, пък и да е било, пак е формирало съществено перо в бюджета за енергия. Днес всичко е на ток и едва ли разходите за осветление са повече от половин процент от всички разходи за електричество.

А и нещо друго, което ме изумява. Дори да искаме да започваме работа час по-рано или час по-късно, не е ли по-лесно така и да кажем: от май до октомври започваме работа в седем, а от октомври до май – в осем. Вместо да въртим всички часовници...

Че то и без някакъв организиран обществен дебат мисля, че всеки собственик на предприятие може сам да реши какво да му е работното време, от колко до колко часа. Остава администрацията, но тя е централизирана и за нея лесно се взима решение.

Така че, очевидно няма разумна причина през половината година времето да е отклонено с един час от естественото. Но то и естественото не е съвсем естествено – ще каже някой и ще бъде прав.

Какво е ден и нощ? Много просто: когато слънцето изгрее, започва ден, когато залезе, денят свършва и започва нощ; когато е най-отгоре, е пладне, а когато е най-отдолу (или поне вярваме, че е там, защото нямаме собствен сетивен опит за местоположението му), тогава е полунощ.

Но тъй като Земята се върти плавно, а не прескача като някое зъбчато колело с интервали от по един час, то сме се съгласили да я разделим на часови зони и за всяка зона пладне да е моментът, в който слънцето е над съответния меридиан. Иначе даже в мъничка България, тази "земя като една човешка длан" (Г. Джагаров) на морето се съмва половин час по-рано, отколкото в Сливница.

Часовите зони са много удобни от гледна точка на комуникацията в глобалното село. Хайде, лятното и зимното време също ги бяхме преглътнали, въпреки пълната им нелепост. Когато нелепостта стана съвсем очевидна, се заговори да се върнем отново към едно единствено време през цялата година.

Забележете: "да се върнем". Тоест, да премахнем противоестественото лятно време и да останем изцяло на астрономическо.

В ЕС се проведе допитване в тази посока. Попитаха хората: "Искате ли две времена или искате едно?". Хората казаха, че искат едно, което за всеки нормален мозък означава, че искат да се махне лятното време и да остане астрономическото.

Да, но има мозъци, устроени по-различно от обикновените, например Жан-Клод Юнкеровият. В остър пристъп на ишиас председателят на ЕК каза, че истински демократично ще бъде, ако гражданите не само посочат, че желаят да отпадне едното от двете времена, но и да изберат кое точно – кое да отпадне и кое да остане. И така, всяка държава беше приканена да реши какво избира – целогодишно лятно или целогодишно зимно часово време (защо държавите, а не регионите, както е актуално – не знам).

Каква поезия! Представете си, че Гърция избере зимно време, България – лятно, Румъния пък – също зимно. А сега си представете, че сте румънски турист, тръгнал с автомобил на море в Гърция.

Но важното е да има демокрация. Важното е да се защитят правата на гражданите, включително и правото им да определят времето. Изобщо, мисля си, крайно време е правото да определяш движението на небесните тела да бъде добавено в списъка на неотменимите човешки права!

Обаче нима свободата, демокрацията и защитата на правата трябва да свършат тук? Защо ни принуждават да избираме само между две времена? Че това избор ли е?

Я вижте колко са половете (или е по-правилно да кажем джендърите?) – над 30. Откъде накъде времената ще са само две?

Ето, аз може да искам астрономическо време, защото съм тесногръд, злобен и фашизоиден реакционер, но ти пък може да искаш часовниците завинаги да се преместят с девет часа напред, докато твоят партньор, проявен на този етап само в сингулярна потенция, пък може да не е съгласен часовниците да се преместят за вечни времена, а да флуктуират ежедневно от плюс седем до минус четири часа спрямо текущото часово време в Куала Лумпур.

Часовото време трябва да се превърне в мощен инструмент за изразяване на неповторимата индивидуалност на всяко човешко същество, родено за щастие, наслада и развлечение!

И друго. Съгласни ли сме, че слънцето трябва да изгрява точно оттам, откъдето изгрява? Не е ли това натрапено статукво, не е ли гавра с правото ни на свободен избор?

Ето, аз например може да не съм съгласен слънцето да изгрява от изток, защото сутрин в тази посока си карам моя екологичен велосипед и то ме заслепява. От запад също не ме устройва да изгрява, защото тогава ще ми пече в гърба, потта ще се стича в цепката на задника ми, ще ме разсейва и ще ми пречи да правя гневни, но справедливи забележки на автомобилите и пешеходците.

Затова слънцето е добре да изгрява леко от север-северозапад и да не се издига на повече от трийсетина градуса над хоризонта. Така виждам нещата аз и ако не се уреди този въпрос, ще изляза на протест срещу системата, която ме убива.

Нататък. Защо не се инициира едно допитване за гравитацията? Сега умирам от страх и притеснение, понеже като отида на веган ресторант и си поръчам студена асай бери смути купа или пък крем супа от лилави картофи с фибри против запек, знаейки че гравитацията действа винаги отгоре на долу, треперя да не се окапя.

Ако действаше отдолу нагоре, изобщо нямаше да ми пука, че ще окапя тавана на заведението. Гравитацията също така може да се върже и с часовото време: когато сме с къснопролетно, но преди раннолятно време, тоест плюс три часа и дванайсет минути спрямо паралелното трансцедентно време на ашрама Шри Ауробиндо в Пондичери (по името на бенгалския революционер, обърнал се към духовното Ауробиндо Гош), тогава гравитацията ще действа отляво надясно. През останалото време ще се решава чрез референдум и мажоритарно гласуване в два тура.

Веднъж релативирано, времето може да намери приложение и в по-сериозни сфери, например в политиката. Какво бих направил аз, ако спечеля властта? Още първия ден ще прокарам закон за времето. Според този закон ще има два вида време: астрономическо и парламентарно.

Първото ще измерва годините с по дванайсет месеца, а годините на второто ще бъдат от по двеста и петдесет месеца със седемдесет дни всеки от тях. Ефектът от парламентарното време ще е най-видим при продължителността на мандата, който ще трае почти 192 обикновени (астрономически) години.

Важното е да не се слагат граници на демокрацията. Днес гласуваме само за лятно и зимно време, но утре ще се изкажем и за всичко останало. И гласът ни ще бъде чут, защото никой не може да спре гордия Човек в похода му да претвори вселената.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.